— Развържи го.
Гованан извади нож и сряза въжетата.
— Ела с мен — каза Кон на Планинския леърд, заведе го при няколко големи камъка, седна и се загледа в бойното поле.
— Чакаш да се моля за живота си ли? — изсумтя дребосъкът. — Дълго има да чакаш.
— Не очаквам да се молиш. Ти си вожд от народа келтой. Очаквах обаче да проявиш мъдрост… а това не се случи досега. Ако армията на варсите бе победила днес, това щеше да е краят за всички нас. Щяха да завземат земите ни, да доведат семействата си и още по-голяма армия. Твоята жажда за мъст те заслепи… както и аз бях заслепен преди години. Не минава ден, в който да не си спомням за онези деца в Сияйна вода, за посечените от моя меч жени. Не се надявам на прошка. Има злодеяния, които не бива да бъдат прощавани. Но ако искаш моята смърт, избери могъщ мъж и го прати срещу мен за двубой до смърт. — Кон не отделяше погледа си от просмуканата с кръв земя. — Аз убих десетки от вашите хора. А ти доведе хиляди да умрат тук. За какво? Постигна ли нещо? — Кон стисна устни и се взря в очите на другия мъж. — Ще изпратя при тебе вестоносец с кръвнина за Сияйна вода. И ти ще я приемеш.
— А защо да я приемам? — сопна се Планинския леърд.
— Защото това е правилното решение. Изслушай ме внимателно. С тази битка може да сложим край на нашата вражда. — Кон се наведе към Планинския леърд и впи безмилостен поглед в очите му. — А може и да стане начало на страшна война. Ще разруша вашите селища и пристанища. Ще ги изравня със земята. Ще посипя със сол нивите и ливадите ви. Ще те издиря и ще те убия заедно с целия ти род. Ти избираш. Мир или война. Избери сега.
— Как постъпихте с ранените бойци от нашето племе? — попита Планинския леърд.
— Лекуваме ги заедно със своите.
— Значи ще има мир — изрече дребосъкът.
— Ще положиш кръвна клетва пред друидите. След това можеш да си вървиш.
— Ще остана да помагам в грижите за ранените.
— Както желаеш.
Гайдарите още свиреха и натрапчиво печалната мелодия изпълваше душата на Кон с горест. Тази сутрин неговите бойци бяха бащи, братя, съпрузи и синове. А тази вечер имаше хиляди нови вдовици и сираци, мъката се стовари навсякъде из земите на риганте.
Видя Бран да говори с брат Слънцеднев и отиде да каже на друида за обещанието на Планинския леърд.
— Ще приемеш ли кръвна клетва от него? — попита накрая.
Брат Слънцеднев кимна, но каза:
— Той не е от най-почтените хора. Може и да погази клетвата.
— Ако постъпи така, ще го убия.
Умората го налегна внезапно и той пак плъзна поглед по долината. Имаше много запалени факли, няколко фенера бяха окачени на забити в земята копия. Забеляза Руатан, който още седеше неподвижно, опрял ръце на дръжката на меча, а брадичката си — на ръцете. Кон се усмихна и размаха ръка. Руатан не помръдваше и студ лъхна сърцето на Кон.
Втурна се колкото можеше по-бързо. Бран видя и го догони.
Кон падна на колене пред баща си. Мъртвите очи на Руатан бяха вторачени в далечината, лицето му бе застинало в щастлив покой. Още се чуваше мелодията на гайдите. Бран коленичи до брат си, по бузите му рукнаха сълзи.
Дълго не докоснаха покойника, само гледаха как залязващото слънце проблясва по посребрената коса и ярката ризница. Накрая Кон седна до баща си и го прегърна. Бран седна от другата страна и затвори очите на Руатан.
— Как ще продължим без тебе, Голям мъж? — прошепна Кон със свито гърло.
Погали косата на баща си.
Последните слънчеви лъчи за този ден позлатиха планините.
И гайдите млъкнаха.
Епилог
Валанус стоеше на хълма над пристанището и гледаше стотиците пленени кораби, закотвени в извития като полумесец залив на Гориаса. Свали шлема от главата си и пак започна да ги брои. Триста двайсет и три. Джасарай бе заповядал да съберат четиристотин. Нямаше да е доволен.
Плачливият вой на десетки жени стигна до ушите на Валанус и той погледна надолу към тълпата около мястото на екзекуцията. Там издигаха стълбовете, на чиито дълги дванайсет стъпки напречници бяха приковани за ръцете двеста пленени бойци от племето гат. Валанус си каза, че тези мъже ще умрат бързо. Щяха да се задушат от тежестта на телата си. Агонията би се проточила много по-дълго, ако и краката им бяха приковани към стълбовете. Но Джасарай беше в добро настроение след превземането на Гориаса.