— Ако си дошла да ми мътиш водата — усмихна ѝ се, — мятам те на рамо и те отнасям в дома на мъжа ти.
— О, моля те, направи го, защото той не си е вкъщи и имам широко легло, готово за един истински мъж.
Руатан се стъписа, после прихна.
— Небесата са ми свидетел, ама ти си станала порочна жена!
Пелейн си беше хлевоуста, но и тя май се изненада от собствените си думи.
— Не знам дали съм порочна, но знам кога съм излишна — подхвърли малко смутено и закрачи към къщата.
Руатан хвана ръката на Мерия и целуна дланта ѝ. Над него гарванът ненадейно изграчи и заподскача по покрива. Руатан го погледна. Мършоядите му бяха неприятни, но той не забравяше, че и те имат свое предназначение. Обикновено ги пренебрегваше, но от този гарван настръхна.
— На добра цена ли продаде стоката? — попита Мерия.
— Поносима. Нищо повече. И скотовъдци от племето норвии бяха докарали добитък. Имах късмет, че продадох животните още първия ден. На третия цената беше паднала много. Момчетата държаха ли се добре?
От този въпрос гневът ѝ се разгоря. Защо пък ще се държат различно, когато го няма? Нима я смяташе за мекушава жена, която не може да наложи волята си на палави хлапета?
Не отговори, а му каза:
— Има горещ пай, току-що изваден от пещта. Сигурно си гладен.
— По-гладен бях да видя тебе и момчетата.
Тя се усмихна не особено искрено и тръгна към вратата. Руатан понечи да я последва, но Конавар се появи от другата страна на къщата. Усмивката на Мерия засия, душата ѝ се разведри в миг, сякаш слънцето се показа иззад облаците.
— Къде беше, хубавото ми момче?
— Паят готов ли е? — отвърна той с въпрос.
Тя пристъпи към него, взря се в синината на бузата му и в сцепената устна.
— Какви си ги вършил? Кон, пак ли се сби?
— Само си играхме, мамо. — Той се измъкна от ръцете ѝ. — Пък и вече казах всичко на Големия мъж.
И се шмугна в къщата, а Мерия се извъртя към Руатан.
— За какво говори? Какво ти е казал?
— Сбиха се с Гованан и още няколко момчета. Минала работа. Няма значение.
— За мен има, съпруже. Защо се сбиха?
Руатан сви рамене.
— Момчетата се бият. Те са си такива. И бързо се сдобряват.
Брефар ги бе доближил незабелязано на връщане от конюшнята.
— Гованан каза, че бащата на Кон бил страхливец и побягнал — изтърси момчето. — А Кон му счупи носа. Мамо, да беше чула как изпращя!
— Влизай вътре! — изрева Руатан.
Изненадан от рядкото избухване на баща си, Брефар отстъпи заднешком и побърза да се скрие в къщата.
Мерия пристъпи към съпруга си и прошепна:
— А ти какво му каза?
Над тях гарванът надаваше стържещи вопли.
— Истината. Какво друго би искала да направя?
— О, да, сигурно е било удоволствие за тебе — изсъска Мерия и в зелените ѝ очи се разгоря ярост. — Ще ти хареса да презира баща си, нали?
— Твърде далеч си от истината, жено. Натъжаваш ме с тези приказки.
— Натъжавам те, тъй ли? Че защо? Ти си човекът, който остави баща му да умре. За да вземеш жена му.
И още в следващия миг съжали за думите си. Никога не си бе позволявала да каже нещо подобно през десетте години на съвместния им живот. Плясък на криле наруши тишината и гарванът отлетя към горите на север.
Руатан не помръдваше. Лицето му стана напълно безизразно, светлите му очи се вторачиха в лицето ѝ.
— Това ли си мислиш? — попита я със стъписващо спокойствие.
Гордостта не ѝ позволи да отстъпи.
— Да, това.
Внезапният студ в погледа му я уплаши, но когато Руатан заговори, в гласа му тегнеше печал.
— Поне двайсет мъже видяха как умря той. И никому не хрумна да ми каже такива думи. Просто защото истината е друга. Аз бранех живота му през целия ден. А после той побягна. Така се случи. — Гласът му зазвуча по-сурово. — Но жена, готова да се омъжи за онзи, който според нея носи вина за смъртта на съпруга ѝ, с нищо не е по-добра от пъпчасала курва. И аз не ще имам нищо общо с нея. Никога.
Подмина я и влезе в къщата. Вечерта, когато угасиха свещите и лампите, Мерия остана сама в широкото легло. Руатан си взе одеялото и отиде да спи в плевнята.
На сутринта повика дърводелци и други работници, които се заеха да построят нова къща в другия край на Дългата ливада. След три седмици пренесе вещите си там.
Хората в Трите потока се озадачиха от тази раздяла. Нима той не беше най-видният хубавец на селото, богат и храбър? Нима не беше добър баща и къщовник? Нима тя не беше късметлийка да намери мъж, който да вземе млада вдовица с дете? Всеизвестно беше, че той я обожаваше и отгледа сина ѝ като свое дете. Защо би го прихванало да напусне този дом, чудеха се всички.