— Чичо, иде един едър мечок. Ако ни види, и нас ще изяде, и тебе. Дай да обърна колата върху нас, та да ни захлупи сеното, докато замине мечокът, а после пак ще ти натоваря колата.
Свили се и тримата край колата, момчето я обърнало и сеното ги затрупало. След малко се зачул грозен рев: идел мечокът. Той стигнал до пътя, но като не видял никъде жена си и детето си — ударил на друга страна. Когато заглъхнал ревът, момчето излязло, натоварило колата на човека и тръгнало с майка си за града. Ходили, ходили, стигнали до широката поляна, дето мечокът бил грабнал царкинята.
— Ето, синко — рекла тя, — тук ме грабна баща ти.
— Щом е тъй — казало момчето, — оттук трябва да те вземе дядо. Тук те е оставил, тук ще те намери.
И то пратило хора да кажат на царя, че си иде дъщеря му. Царят излязъл с голяма радост да ги посрещне. С него били и всички царедворци. Срещнали царкинята и сина й, отвели ги в двореца и ги нагостили. Ала дядото не харесал внука си. Срам го било да го гледат хората, че е половина мечка и половина човек. Но детето не виждало това. То излизало да си играе с други деца по улиците; по цял ден играело. Като го гледали другарите му, че е половина мечка — половина човек, почнали да му викат Мечо. „Мечо, ела тука! Мечо, хайде да ни гониш! Мечо, хайде да играем на криеница!“ Мечият син се ядосвал на тоя прякор. Което дете му кажело Мечо, той го биел. А и ръката му била тежка, та когото удари, на мястото оставал. Тъй избило много деца. Всички почнали да се оплакват на дядо му.
Царят се почудил какво да стори, че да махне някъде тоя внук. Но нищо не се решавал да направи, защото момчето, колкото повече растяло, по-яко ставало, не му се излизало насреща. Вързали го, то скъсало въжетата и побягнало, па почнало да замеря стражите с камъни; когото улучело, на място го оставяло. Затворили го в тъмница; то счупило железата на прозореца и излязло; никой не посмял вече да го закача.
Казали всичко това на царя и той пак се замислил къде да дене внука си. Най-сетне измислил. В една далечна гора имало много лъвове. Той се досетил да го прати там — дано го изядат зверовете.
Викнал царят внука си и му рекъл:
— Синко, ти вече порасна. Станал си момък за женитба.
Иска ми се да те оженя. Ала не знам къде ще живееш с невестата си. Нашите дворци са тесни за тебе. Добре ще е да ти съградя друг дворец — широк и голям: нямам дворец като за тебе. Стани, та иди в гората, дето са лъвовете, докарай оттам дървета — колкото можеш по-големи, за да ти дигна дворец, па сетне ще ти намеря невеста — и ти да се задомиш.
— Ще ида — рекъл мечият син, — но кажи да ми направят най-първо една секира от двеста кила желязо и в него да турят двадесет кила близница, па тогава ще ида да сека гора. Още поръчай да ми приготвят тридесет мулета най-яки — да натоваря на тях дървата за градеж.
Царят изпълнил поръчката, момчето дигнало на рамо секирата, повело тридесетте мулета и тръгнало. Гората с лъвовете била далеч. Момчето ходило, ходило и стигнало до гората. Там пуснало мулетата на една хубава ливада да пасат, а то легнало под една сянка да поспи и да се отмори. Като се събудило — няма мулетата, останали им само верижниците, лъвовете ги били изяли, а то спало толкова дълбоко, че не ги чуло. Събрал мечият син тридесетте верижници и почнал да се ядосва.
— Само да намеря тия лъвове, които са ми изяли мулетата, чудо ще направя! — викал той и ходил по гората да ги търси.
Намерил ги най-сетне на една широка поляна. Лъвовете се били наяли и се борели. А момчето било и силно, и бързо. То ги подгонило със секирата и де що удари лъв, той падал наземи, а то го връзвало с верижника за някое дърво. Тъй навързало тридесет лъва, защото имало само тридесет верижника, а другите лъвове избило със секирата. Като ги навързало по дърветата, дигнало секирата да сече гора. Избирало най-дългите и най-дебели дървета. Сякло, сякло, сетне натоварило напреко лъвовете, навързало ги един след друг — да не избяга някой, па ги повело към града. По пътя, дето се изпречи дърво, та спира, мечият син веднага го отсичал с брадвата. По гората и през полето — както и да е. Но като стигнало в града, момчето видяло, че дърветата са много дълги: не могат да минат по улиците. То се развъртяло със секирата наляво-надясно, дето имало къща да пречи, събаряло я, та разширило улиците да минат лъвовете. Като правело път по града, докато дойде до двореца, то съсипало половината къщи.
Стигнал мечият син пред двореца. Всички наизлезли да видят това чудо: лъвове носят дърва. Най-много се почудил царят; той бил пратил внука си уж да го изядат лъвовете, а ето че оня води тридесет лъва, натоварени с греди. Но хората, на които били съборени къщите, се сбрали пред двореца и почнали да се оплакват на царя. Той сега се намерил в чудо.