— Джордж, много съм впечатлен. Препращаш ли я и на ЦРУ?
— Бих могъл, но се опасявам, че могат да станат докачливи на тема кой какви пълномощия има и разни подобни неща.
Като чу това, Райън повдигна вежди.
— Ед Фоли не е такъв човек. Той е истински професионалист от старата школа и още не е заразен от бюрокрацията в Ленгли. Защо не го поканиш в кабинета си на обяд. Мисля, че не би имал нещо против това, което вършиш. Същото се отнася и до Мери Пат. Тя ръководи оперативната дирекция. Мери Пат е каубойка и иска резултати.
— Вземам си бележка. Джак, не можеш да си представиш колко приказливи са хората и какви неща са готови да ти кажат при определени обстоятелства.
— Как успя да спечелиш толкова много пари на „Уолстрийт“, Джордж? — попита Райън.
— Главно с това, че знаех малко повече за човека отсреща — отвърна Уинстън.
— Тук при мен също помага. Добре, ако нашите приятелчета решат да осъществят намеренията си, какво ще правим?
— Джак! Не, в случая ще е по-добре, господин президент, ние финансираме китайската индустриална експанзия от няколко години. Те ни продават разни неща, плащаме за тях в брой, а след това или използват парите за собствените си цели на международните валутни борси, или купуват неща, които внасят от други страни. В много от случаите биха могли да купуват същите неща от нас, но от американския производител може би с половин процент по-скъпо. Нарича се „търговия“, защото, теоретично погледнато, разменяш нещо свое за нещо на този отсреща — точно както децата си разменят бейзболни карти. Но те не играят играта по същия начин. Продават някои свои стоки на дъмпингови цени, само за да се сдобият с долари. Тук ни предлагат стоките си по-евтино, отколкото на своите граждани. А това, технически погледнато, е в нарушение на два федерални закона. — Уинстън сви рамене. — Вярно е, че ние прилагаме този закон малко селективно, но него го има. Той е част от законодателството за реформата в търговията, което приехме преди няколко години, защото играта, която играеха японците…
— Спомням си, Джордж. Тя стана причина за ограничена война, в която загинаха хора — отбеляза президентът на Съединените щати. Най-лошото може би беше, че точно тя сложи началото на процеса, който завърши с това, че Райън се озова тъкмо в този кабинет.
— Съгласен съм — каза министърът, — обаче това все пак си е един закон и не е приет само за да се отнася за японците. Джак, ако приложим спрямо Китай същите търговски закони, каквито те прилагат към нас, сметките им във валута рязко ще намалеят. Това лошо ли ще бъде? Не, не и при този отрицателен баланс за нас, който сега имаме в търговията с тях. Знаеш ли, че ако започнат да произвеждат автомобили и продължат да играят същата игра, каквато играят във всичко останало, нашият търговски дефицит много бързо ще започне да става застрашителен, а и често казано, на мен ми омръзна да финансираме тяхното икономическо развитие, а след това те да купуват тежко оборудване от Япония и от Европа. Ако искат да търгуват със Съединените американски щати, добре, но нека това да бъде истинска търговия. Можем да издържим на търговска война с която и да било страна, защото американските работници могат да произвеждат не по-лоши стоки от който и да било в света, а дори и по-добри. Ако обаче ги оставим да ни мамят, те ще ни излъжат, Джак, а това няма да ми е приятно също толкова, колкото ако бъда измамен в игра на карти. Обаче тук, приятел, залозите са неимоверно по-високи.
— Слушам те, Джордж. Но ние не искаме да опираме пистолета в главите им, нали? Така не се постъпва с една държава, особено с голяма страна, освен ако нямаш солидни причини, за да го направиш. Сега нашата икономика се развива твърде добре. Можем да си позволим да бъдем малко по-великодушни.
— Може би, Джак. Това, което имах предвид, беше едно приятелско подсещане от наша страна, а не точно пистолет, опрян в главата. Той си е винаги там, в кобура — големият пистолет със статута на най-облагодетелствана нация в търговията. Те го знаят, а и ние знаем, че те го знаят. Законите от търговската реформа можем да прилагаме абсолютно към всяка страна и според мен идеята, която стои зад тях, ми се струва напълно логична. Били са използвани като тояга спрямо много страни, но ние никога не сме ги прилагали към Китайската народна република. Защо?