— Съгласен съм с вас, другарю генерал. Ще ни бъде трудно да ги гледаме как настъпват, но после за тях ще стане още по-неприятно, ако, разбира се, Москва ни разреши да направим това, което е необходимо.
— Това е истинският проблем, не мислиш ли?
52.
Истинска битка
Генерал Пън премина на руска територия с командната си машина доста след първия полк тежки боеви танкове. Отначало мислеше да използва хеликоптер, но хората от щаба му казаха, че във въздуха нещата не се развиват толкова добре, колкото го уверяваха празноглавците от ВВС на Народоосвободителната армия. Стана му неприятно при мисълта, че трябва да премине по клатещия се мост в тежка бронирана машина като тухла, окачена на балон, но все пак го направи, като през това време слушаше доклада на началника на оперативния отдел за напредъка на армията си до момента.
— Американците докараха известен брой изтребители, както и няколко от техните самолети за радиолокационно насочване Е-3. Последните са отлични и освен това са трудноуязвими, макар колегите ни от военновъздушните сили да твърдят, че имат тактика за борба с тях. Ще повярвам в това едва след като го видя — отбеляза полковник Ва. — Това е единствената лоша новина до момента. Вече изпреварваме графика с няколко часа. Руската отбрана е по-слаба, отколкото очаквах. Пленниците, които взехме, са обезсърчени от липсата на артилерийска поддръжка.
— Това вярно ли е? — попита Пън, докато те слизаха от понтонния мост на руска земя.
— Да, заловихме десет души от отбранителните им позиции. Ще можете да ги видите след няколко минути. Руснаците са подготвили тунели за бягство и бронетранспортьори, с които да евакуират хората си. Не са очаквали да издържат дълго — продължи полковник Ва. — Планирали са по-скоро бягство, отколкото бой до последно, както очаквахме. Мисля, че им липсва смелост да влязат в битка, другарю генерал.
Това привлече вниманието на Пън. Много важно бе да знаеш какъв е бойният дух на противника:
— Някой от тях остана ли да се бие до края?
— Само една от отбранителните им позиции. Залавянето им ни коства тридесет човека, но все пак ги хванахме. Може би бронетранспортьорът, с който е трябвало да се евакуират, е бил повреден от снаряд и те са нямали друг избор — предположи полковникът.
— Искам да видя някой от тази позиция веднага — заповяда Пън.
— Слушам, другарю генерал — отговори Ва, наведе се и изкрещя някаква заповед към шофьора. Командният бронетранспортьор тип-90 рязко зави надясно, като изненада военния регулировчик, който се опитваше да направлява движението, но последният не възрази. Четирите високи антени върху машината му показаха с кого си има работа. Бронетранспортьорът напусна утъпкания черен път и се отправи към един от незасегнатите руски бункери.
Генерал Пън излезе от машината и се запъти към оцелелия танков купол. Формата на обърнат тиган му подсказа, че тя е от стария ЙС-3, чудесна машина преди години, която в днешно време очевидно се бе превърнала в реликва. Около бункера се навъртаха група специалисти от разузнаването. Те се изпънаха в стойка „мирно“, когато видяха генерала да се приближава.
— С какво го неутрализирахме? — попита Пън.
— Не сме го неутрализирали, другарю генерал. Те го напуснаха, след като изстреляха петнадесет снаряда с оръдието и около триста куршума с картечниците. Дори не успяха да го унищожат, преди да ги заловим — рапортува капитанът от разузнаването, като посочи към люка на танковия купол. — Сигурно е. Проверихме за капани.
Пън влезе в бункера. Вътре имаше удобни мажи помещения, склад за снарядите на оръдието, касети с патрони за двете картечници. По пода имаше празни гилзи от двата типа боеприпаси, както и консервени кутии от полевите дажби. Позицията бе удобна, разполагаше със спални помещения, баня, тоалетна и големи запаси храна. Нещо, за което си струва да се воюва, помисли си генералът.
— Откъде излязоха? — попита Пън.
— Оттук — младият капитан го поведе на север по тунела. — Виждате ли, руснаците са се подготвили за всичко.
Тунелът водеше под хребета на хълма към покрита площадка за паркиране, вероятно подготвена за БТР, ако се съдеше по следите от гуми по земята непосредствено до бетона.
— Колко време издържаха?
— Завладяхме позицията по-малко от три часа след първия ни артилерийски обстрел. Пехотата ни обгради позицията и те скоро побягнаха — каза капитанът на командира на армията.
— Ясно. Щурмовата ни пехота е свършила добра работа — каза Пън и видя, че полковник Ва е докарал командния бронетранспортьор до изхода на тунела, за да му спести обратния път.