Затова, когато един от компютрите издаде някакъв звук, чистачът, който бе в кабинета в този момент, не обърна внимание. Е, наистина бе странно, че машината изписука, а в същото време екранът си остана тъмен като изключен телевизор, но той не разбираше от компютри. Освен това не бе толкова глупав, че да пипа това нещо — дори не обираше праха от клавиатурата, когато почистваше бюрото.
Чистачът отново чу писукането, което този път продължи няколко секунди, но и този път не обърна внимание.
Мери Пат Фоли се събуди, когато слънцето вече бе започнало да проектира сенки върху стената в кабинета на съпруга й и сънено разтърка очи. Тя погледна часовника си. Седем и двадесет. Обикновено ставаше много по-рано, но обикновено не си лягаше в четири сутринта. Три часа сън вероятно щяха да й стигнат. Тя стана и се отправи към персоналната тоалетна на Ед. Тук, както и в нейната, имаше душ, но тя реши да се изкъпе по-късно и сега се задоволи с няколко шепи вода върху лицето си. Погледна в огледалото и видяното я накара да се намръщи.
Заместник-директорът по оперативните въпроси на Централното разузнавателно управление разкърши врата си, а после и цялото тяло, за да нормализира кръвообращението, и се облече. После отиде до леглото и разтърси съпруга си за рамото.
— Изскачай от дупката, Зайо, преди да са дошли лисиците.
— Още ли сме във война? — попита директорът на ЦРУ все още със затворени очи.
— Сигурно, все още не съм проверила — тя се протегна и нахлузи обувките си. — Ще погледна електронната си поща.
— Добре, ще се обадя долу да донесат закуска — каза й Ед.
— Овесени ядки. Никакви яйца. Холестеролът ти е твърде висок — нареди Мери Пат.
— Да, скъпа — измърмори той в отговор.
— Добър Зайо — каза тя, целуна го и излезе от кабинета.
Ед Фоли посети тоалетната, след което седна зад бюрото си и вдигна телефона.
— Кафе, препечена филийка. Омлет от три яйца, шунка и бисквити.
Холестерол или не, той трябваше да зареди организма си с гориво.
— Имате поща — съобщи механичният глас.
— Страхотно — пое дъх Мери Пат. Тя прехвърли посланието на диска си и го разпечата чрез обичайните процедури, които тази сутрин изпълни по-бавно, тъй като все още бе сънена и рискът от грешки бе по-висок. Беше научила това, докато гледаше новороденото си бебе, и оттогава действаше изключително бавно и внимателно, когато бе в подобно състояние. И така след четири минути вместо след обичайните две тя разполагаше с разпечатка на последното послание на записките на Зорге. То представляваше шест страници сравнително дребни йероглифи. Мери Пат Фоли вдигна телефона и натисна бутона за пряка връзка с д-р Сиърс.
— Да?
— Тук е г-жа Фоли. Имаме писмо.
— Тръгвам, г-жо директор — тя успя да изпие чаша кафе, преди ориенталистът да пристигне и ако не кофеинът, то поне вкусът на напитката я поободри.
— Рано ли дойдохте? — попита тя.
— Всъщност спах тук. Трябва да поработим върху подбора на програми по кабелната телевизия — Сиърс направи опит да разсее напрежението. Един поглед към лицето на заместник-директора на ЦРУ му подсказа какви са шансовете да постигне това.
— Ето — каза тя и му подаде листите през бюрото. — Кафе?
— Да, благодаря. — Сиърс пое пластмасовата чашка, без да откъсва поглед от текста. — Днес плячката е доста добра.