„Това няма да им помогне особено“, каза си Тъкър и се свърза по сателитното радио с Жиганск, където хората на генерал Уолъс съставяха списъка с целите. Онези на земята очевидно се притесняваха от настъплението на Народоосвободителната армия, но за майор Тъкър всичко изглеждаше като набор от цели. За точковите цели му бяха необходими J-DAM, а за площните — няколко Умни прасета J-SOW. Тогава Китаеца Джо щеше да получи един добър прав в ченето, а вероятно както всички полеви армии и тази имаше стъклена брадичка. Достатъчно бе да я удариш достатъчно силно.
Руснаците нямаха представа какво е това „Федерал Експрес“ и останаха доста изненадани, че някаква частна, неправителствена корпорация може да притежава нещо толкова чудовищно като транспортния самолет „Боинг“ 747F.
От своя страна екипажите, които включваха предимно бивши пилоти от военноморските и военновъздушните сили на САЩ, никога не бяха мислили, че ще видят Сибир, освен може би през прозорците на стратегически бомбардировач B-52H. Пистите бяха необичайно неравни, по-лоши отколкото на повечето американски летища, но разтоварването ставаше бързо. На земята ги очакваше цяла армия от хора и веднага щом вратата на носа на самолета се вдигнеше, мотоповдигачите започваха да смъкват палетизирания товар. Екипажите не напускаха самолетите си. Горивозаправчиците се приближаваха, закачаха четириинчовите маркучи към точките за зареждане и пълнеха огромните резервоари, така че машините да могат да излетят възможно най-скоро, за да освободят рампите за разтоварване. Всеки Боинг 747F разполагаше с отсек за втория екипаж, който поемаше управлението по обратния път. Отстъпилите от смяна нямаха право дори на едно питие, можеха само да спят и да ядат от консервираната храна, която им бяха дали в Елмендорф. В общия случай разтоварването на стоте тона бомби отнемаше петдесет и седем минути. Тези боеприпаси щяха да стигнат само за десет от изтребителите F-15E, които се намираха на стоянката от другата страна на рампите, и мотоповдигачите ги откарваха именно там.
— Това вярно ли е? — учуди се Райън.
— Да, г-н президент — отвърна д-р Уийвър. — Въпреки сложните си философски възгледи тези хора могат да бъдат наистина ограничени в мисленето си. Трябва да отбележа, че всички ние допускаме грешката да очакваме останалите да разсъждават като нас.
— Да, но аз имам хора като вас, които да ме съветват. Тях кой ги съветва? — попита Джак.
— Те също имат добри специалисти в тази област. Проблемът е, че тяхното Политбюро не винаги се вслушва в това, което му казват.
— Е, тук също сме се сблъсквали с този проблем — отбеляза Райън. — Това добра новина ли е или лоша?
— Може да бъде и двете, но все пак ние вече ги познаваме много по-добре, отколкото те нас — каза Ед Фоли на присъстващите. — Това ще се окаже сериозно предимство, ако успеем да изиграем картите си правилно.
Райън се отпусна в креслото си и разтърка очи. Роби Джексън не бе в много по-добра форма, въпреки че бе успял да поспи около четири часа в спалнята на Линкълн (стаята се наричаше така не защото шестнадесетият президент на САЩ бе спал там, а просто защото на стената висеше неговият портрет). Силното кафе от Ямайка помагаше на всички поне да си държат очите отворени.
— Изненадан съм, че техният министър на отбраната е толкова ограничен — замисли се на глас Роби, докато погледът му пробягваше по посланието от агент Зорге. — Хората на подобни постове получават заплати, за да мислят широкомащабно. Когато една операция върви толкова добре, колкото тази, която провеждат в момента, човек започва да става подозрителен. Поне аз бих се замислил.
— Добре, Роби, ти беше царят на операциите отвъд реката55. Какво би препоръчал сега?
— Целта при подобни широкомащабни операции е да завъртиш главата на другия. Това означава да го накараш да поеме по пътя, по който искаш ти, и да намериш начин да му попречиш да анализира ситуацията и да вземе правилните решения. Мисля, че можем да направим това.
— Как? — попита Арни ван Дам.
— Общото във всеки успешен военен план досега е следното: Показваш на другия това, което иска да види, и когато реши, че е възседнал света, го сваляш на земята с един удар — Роби се облегна назад. — Най-умно ще постъпим, ако ги оставим да продължат напред още няколко дни, да направим така, че нещата да им изглеждат все по-лесни и по-лесни и когато се организираме напълно, да ги ударим, да се стоварим върху тях без предупреждение — като земетресението в Сан Франциско, просто да им се стори, че светът се сгромолясва отгоре им. Мики, кое е най-слабото им място?