„Е, такъв е животът“, помисли си Уинтърс, но изобщо не възнамеряваше да позволи на тези бандити да стрелят по друг самолет на ВВС на САЩ.
Осемдесет мили.
— Скипи, последвай ме нагоре — заповяда полковникът.
— Разбрано, Водач.
Двамата се вдигнаха на дванадесет хиляди метра, така че студената земна повърхност под целите да създава по-добър топлинен фон за търсещите инфрачервени системи в главите на ракетите им. Уинтърс отново погледна към екрана на радара. Бяха поне тридесет, а това бе много. Ако китайците бяха достатъчно умни, щяха да сформират две групи — едната да отвлече вниманието на американските изтребители, а другата да се насочи директно към основната цел. Той, разбира се, щеше да се съсредоточи върху втората група, но ако пилотите от първата бяха добре обучени, това съвсем нямаше да бъде лесно.
В слушалките забуча зумер — разстоянието вече беше десет мили.
„Защо не сега?“, запита се той. Те бяха извън обсега на човешкото зрение, но не и извън обхвата на неговите ракети AMRAAM. Време беше да им гръмне задниците.
— Пускам тупаник — съобщи той по радиостанцията.
— Разбрано, тупаник — отговори Скипи, който се намираше на половин миля вдясно от него.
— Фокс едно! — извика Уинтърс, когато първата ракета се отдели от крилото. Тупаникът се насочи наляво в търсене на целта си — един от челните изтребители във формацията на противника. Сумарната скорост на приближаване на ракетата и целта бе някъде над две хиляди мили в час. Той сведе поглед към радарния екран. Първата му ракета изглежда удари… да, целта изведнъж се увеличи на дисплея и започна да пада. Номер осем. Време е за още една: — Фокс едно!
— Фокс едно — извика в същото време и партньорът му. Няколко секунди по-късно лейтенант Акоста възкликна: — Попадение!
Втората ракета на Уинтърс пропусна целта си по някаква причина, но сега нямаше време да се чуди защо. Разполагаше с още шест AMRAAM и той изстреля четири от тях в рамките на следващата една минута. После видя противниковите изтребители. Бяха „Шънян“ J-8II. Те също разполагаха с радари и с ракети. Уинтърс чукна с пръст лостчето на излъчвателя на смущения и се зачуди дали той ще свърши работа, ако техните ракети с инфрачервено насочване бяха оборудвани със системи за широкообхватно прицелване като неговите сайдуиндъри. Скоро щеше да разбере, но преди това изстреля две от по-малките ракети.
— Изчезвам надясно, Скипи.
— С теб съм, Бронко — отвърна Акоста.
„По дяволите“, помисли си Уинтърс. „Останали са още поне двадесет от тези копелета.“
Той се насочи надолу, ускори и поиска вектор.
— Глиган Водач, Орел, останали са още двадесет и трима и идват към нас. Разделят се на две групи. Бандити на седем часа от теб и се приближават.
Уинтърс зави обратно и с усилие преодоля натоварването, за да извие глава и да го види. Да, беше J-8, китайската двумоторна модификация на руския МиГ-21 и се опитваше да заеме позиция за изстрелване на ракета… не, две бяха копелетата. Той заостри завоя, ускорението достигна седем g и след десет безкрайни секунди целите изплуваха пред носа му. С лявата си ръка превключи селектора на сайдуиндърите и изстреля два от тях.
Бандитите видяха следите от дюзите на ракетите и завиха рязко в противоположни посоки. Единият се отърва, но системите за топлинно насочване на двата сайдуиндъра засякоха втория и буквално го заличиха от небето. Къде обаче отиде другият? Уинтърс огледа бързо небето, което бе едновременно пренаселено и празно. Системата за предупреждение издаде неприятния си писък — сега щеше да разбере дали излъчвателят на смущения върши работа или не. Някой се опитваше да го засече с радарно насочвана ракета. Той въртеше очи, за да разбере кой бе това, но не можеше да види никого…
Изведнъж видя димна следа! Ракетата идваше към него, но изведнъж промени посоката си и експлодира заедно със своята цел — свой или чужд, Уинтърс не можеше да каже.
— Група Глиган, Водач, проверка! — заповяда той.
— Две.
— Три.
След известна пауза се обади и последният:
— Четири!
— Скипи, къде си?
— Надолу и в дясно, на една миля, Водач. Погледни нагоре, бандит на три часа от теб и приближава.
— О, сериозно? — Уинтърс зави рязко надясно и в този момент чу предупредителния писък — дали беше свой или чужд? Партньорът му каза, че е второто, но нямаше да разбере, докато…
Какъвто и да бе, онзи току-що стреля по него и затова полковникът отвърна със сайдуиндър, после ускори до максимума и изхвърли запалителни частици и диполни отражатели, за да разсее търсещата система на вражеската ракета. Проработи. Тя избухна, без да навреди никому, на около половин миля зад него, но сайдуиндърът не пропусна. Уинтърс току-що бе поразил още един самолет. Той не знаеше кой поред беше за днес, но нямаше време да мисли върху това.