— Трябва да започнем да обмисляме въздушни контраудари над техните летища.
— Имаме ли бомби, за да го направим?
— Не съм сигурен. Генерал Уолъс се занимава с това. Какъв е резултатът от битката?
— Полковник Уинтърс има четири сигурни поразени цели и две вероятни, но момчетата с F-16 са тези, които в действителност са спасили АУАКС-а. Тези два J-8 са се добрали доста близо преди Родео да ги гръмне.
— Отсега нататък ще засилим охраната на АУАКС-ите — каза полковникът.
— Идеята не е лоша, сър.
— Да? — каза генерал Пън, когато шефът на разузнаването му се приближи към него.
— Въздушното разузнаване докладва, че на сто и петдесет километра западно от нас има големи механизирани формирования, които се придвижват на север и на североизток.
— Численост?
— Засега не може да се каже със сигурност. Анализът на снимките не е приключил, но са поне колкото полк, може би повече.
— Къде точно?
— Тук, другарю генерал — шефът на разузнаването разгъна една карта и показа. — Забелязани са тук, тук и оттук до тук. Пилотът каза, че е видял голям брой танкове и верижни бронетранспортьори.
— Стреляли ли са по него?
— Не, той каза, че изобщо не е имало стрелба.
— Така, значи те бързат натам, накъдето сме се запътили и ние… да ударят фланга ни или да застанат пред нас…? — замисли се на глас генерал Пън, гледайки картата. — Да, това може да се очаква. Някакви сведения от предната формация?
— Другарю генерал, разузнавателната ни рота докладва, че са видели следи от вериги, но досега не са установили визуален контакт с противника. Не са откривали огън и до момента са виждали само цивилни.
— По-бързо — настоя Александров.
Как шофьорът и неговият помощник бяха докарали цистерната ЗИЛ-157 до това място, бе загадка, чийто отговор обаче не вълнуваше капитана. Важното бе, че са тук. Водеща бойна машина в момента бе тази на сержант Гречко. Той приключи със зареждането и съобщи това по радиостанцията на останалата част от ротата, която за първи път наруши визуалния контакт с настъпващите китайци и избърза на север, за да напълни резервоарите си. Това бе опасно и в противоречие с правилата, но Александров не бе сигурен, че ще имат друга възможност да дозаредят. Сержант Буйков имаше въпрос:
— А кога зареждат те, другарю капитан? Не сме ги виждали да го правят, нали?
Капитанът спря и се замисли.
— Защо, не, не сме. Резервоарите им трябва да са празни, също като нашите.
— Те имаха допълнителни баки през първия ден, ако си спомняте. Изхвърлиха ги вчера по някое време.
— Да, вероятно имат гориво за още един ден, може би само за половин, но със сигурност някой трябва да ги дозареди. Кой ще направи това и как…? — зачуди се офицерът. Той се обърна към машината си. Една помпа, която бе пристигнала закачена зад цистерната, подаваше около четиридесет литра в минута. Гречко бе заминал с бронетранспортьора си на юг, за да възстанови визуалния контакт с китайците. Те все още стояха на място и вероятно това щеше да продължи още час и половина, като се вземеше предвид времето между два техни скока. Досега не бяха променяли схемата. А някои казваха, че руската армия била предвидима…
— Готово — каза водачът на бронетранспортьора на Александров. Той закачи шланга обратно на цистерната и затвори резервоара си.
— Добре — обърна се капитанът към шофьора на ЗИЛ-а. — Тръгвай на изток.
— Къде? — попита войникът. — Там няма нищо.
Александров се замисли. Някога там имаше дъскорезница и човек можеше да види поясите от фиданки, пощадени от хората, които бяха изсичали гората за дървен материал. Тя бе единствената следа от човешко присъствие, която бяха видели през последния ден.
— Дойдох от запад. Мога да се върна обратно. Сега камионът е по-лек, а и старият път на дърводобивниците е само на шест километра оттук.
— Добре, но побързай, ефрейтор. Ако те видят, ще те очистят.
— Тогава сбогом, другарю капитан — каза ефрейторът, качи се в камиона, запали и потегли.
— Надявам се, че тази вечер някой ще го почерпи едно питие. Заслужи си го — каза Буйков. Във всяка армия имаше и други достойни воини освен стрелците.
— Гречко, къде си? — попита капитанът по радиостанцията.
— На четири километра южно от вас. Все още не са по машините, другарю капитан. Офицерът им, изглежда, говори по радиостанцията.
— Добре. Знаеш какво да правиш, когато тръгнат — каза капитанът, закачи микрофона на мястото му и се облегна на бронетранспортьора. Буйков запали цигара и се протегна.