Тази вечер имаше още въздушни мисии и не всички бяха на руска територия. Двадесет изтребителя F-117 „Стелт“, наричани още „Блек Джет“, бяха дислоцирани в Жиганск. От пристигането си досега те бяха стояли предимно на земята в очакване на бомбите и прилежащите пакети с насочващи приспособления, които превръщаха боеприпасите от обикновени балистични оръжия в интелигентни снаряди, способни да отлетят самостоятелно до точно определен недвижим имот. Въпросните специални боеприпаси на „Блек Джет“ бяха бомбите за проникване в защитени цели с лазерно насочване GBU-27. Те бяха конструирани така, че не просто да ударят даден обект и да експлодират, а да влязат в него и едва тогава да детонират. Затова техните цели бяха специални. Тази вечер те бяха двадесет и две. Всички те бяха разположени във или в близост до градовете Харбин и Бейан и представляваха бреговите устои на железопътни мостове.
Китайската народна република зависеше от железопътния си транспорт повече, отколкото останалите страни, защото автомобилите в страната бяха твърде малко, за да наложат изграждането на по-добра пътна мрежа, а и защото прословутата ефективност на железниците се вписваше в икономическия модел в главите на политическите й лидери. Те бяха отчели факта, че подобна зависимост от определен вид транспорт може да ги направи уязвими при нападение и по тази причина, използвайки труда на огромните човешки ресурси на страната си, те бяха изградили множество солидни железобетонни мостове при всички потенциални точки на задръстване, каквито например бяха реките. Те бяха убедени, че шест отделни моста над една река не могат да бъдат поразени едновременно така, че възстановяването им да е невъзможно в кратки срокове.
Блек джетовете заредиха както обикновено от въздушния танкер КС-135 и продължиха на юг, незабелязани от рубежа за радиолокационно откриване, който правителството на КНР бе разположило по североизточната граница на страната. Самолетите бяха почти изцяло автоматизирани, така че продължиха към направленията си на автопилот. Те извършваха дори бомбардировките автоматично, защото бе твърде сложно за един пилот, бил той и най-опитният, да управлява самолета и в същото време да насочва инфрачервения лазер, чиято невидима точка на повърхността на земята привличаше търсещите глави на боеприпасите. Шестте успоредни моста над река Сунхуа Цзюан край Харбин бяха атакувани почти едновременно, в рамките на една минута в посока от изток на запад. Всеки от тях имаше по два основни брегови устоя — на северния и на южния бряг. Всички те бяха поразени. Самото бомбардиране бе по-лесно, отколкото по време на тестовете при договарянето на разработката на боеприпасите благодарение на ясното небе и пълното отсъствие на отбранителни смущения. Всеки от самолетите освободи по един комплект от шест бомби, които удариха целите си със скорост 1M и проникнаха в тях на разстояние между седем и половина и девет метра, преди да се взривят. Всеки боеприпас съдържаше 243 килограма експлозив „Тритонал“. Количеството не бе особено голямо, но в ограничени пространства то неизменно действаше с адска мощ и в случая раздроби огромните бетонни конструкции, сякаш бяха от порцелан, без обаче да вдига очаквания при подобно събитие шум.
Недоволна от разрушенията, втората формация от F-117 удари северните брегови устои и също ги срина със земята. Единствените хора, които загинаха като пряко следствие от тази акция, бяха двамата машинисти на един дизелов локомотив, теглещ на север вагони с боеприпаси за армейските сили отвъд река Амур, който не успя да спре преди поразения участък на моста.
Същото изпълнение бе повторено и в Бейан, където още пет моста бяха сринати в река Уюй Хе. С този двоен удар, който продължи едва двадесет и една минути, снабдителната верига на китайските нашественически сили бе прекъсната за доста дълго време. Останалите осем самолета, които изчакваха като резерва, в случай че някоя от бомбите не успее да порази целта си, се насочиха към железопътната рампа на брега на река Амур, използван от платформите за транспортиране на танкове. Изненадващо въпросната цел не пострада колкото мостовете, тъй като проникващите боеприпаси навлязоха твърде надълбоко в земята, за да направят достатъчно кратери по повърхността, но част от вагоните пострадаха, а един от тях се запали. Като цяло мисията за F-117 бе рутинна. Опитите на ПВО-батареите в двата града да ги поразят претърпяха провал, защото самолетите така и не се появиха на радарите и от земята не бе изстреляна нито една ракета.