Камбанката звънна отново и съобщението EQT SPEC OP или изпълнете специалната операция бе разпечатано. „Тъксън“ сега се намираше на осем хиляди метра зад Сиера единадесет и на около 14 хиляди от Сиера дванадесет.
— Ще пуснем по една рибка на всяка от тях. Заповед за огън две, едно. Имаме ли светлини за готовност? — попита капитанът.
— Двете риби са в готовност, сър — докладва началникът на оръжейния разчет.
— Подготви торпедна тръба две.
— Тръба две е готова във всички аспекти, тръбата е напълнена, външният люк е отворен.
— Много добре, съгласувай пеленга и… стреляй!
Ръчката върху съответната конзола бе завъртяна:
— Тръба две произведе електрически пуск, сър.
„Тъксън“ потрепери по дължината си от резкия удар на сгъстения въздух, който изстреля боеприпаса в океана.
— Единицата се движи направо и нормално, сър — докладва хидроакустикът.
— Много добре, подготви тръба едно — бе следващата команда на капитана.
— Тръба едно е готова във всички аспекти, тръбата е напълнена, външният люк е отворен — докладва отново оръжейникът.
— Много добре. Съгласувай пеленга и стреляй! — тази заповед бе произнесена с повече патос. Капитанът почувства, че дължи това на хората от екипажа, всеки от които, разбира се, бе на бойния си пост.
— Тръба едно произведе електрически пуск, сър — съобщи старшината, след като отново завъртя ръчката. Запускът произведе върху подводницата същия ефект като предишния.
— Единица две се движи направо и нормално, сър — отново докладва хидроакустикът.
Капитанът изкачи петте стъпала до сонарната рубка.
— Ето, капитане — каза главният хидроакустик, като посочи на екрана с жълт маркер за стъкло.
Разстоянието от осем хиляди метра до 406 бе равно на четири и половина морски мили. Подводницата се движеше на дълбочина по-малко от тридесет метра, вероятно защото осъществяваше радиовръзка с базата си, или по някаква друга причина, и се носеше едва с пет възела, ако се съдеше по оборотите на витлото. Това означаваше, че първата цел ще бъде поразена след по-малко от пет минути, а втората след още около сто и шестдесет секунди. Задачата на второто торпедо вероятно щеше да бъде по-сложна от тази на първото. Дори да не чуеха приближаването на подводния снаряд „Марк“ 48 ADCAP, хората от втората цел със сигурност нямаше начин да пропуснат подводния взрив на 360-те килограма „Торпекс“ на три мили от себе си, щяха да се опитат да маневрират или да сторят нещо друго, вместо да скъсат молитвените си броеници и да кажат няколко „Хайл Мао“ или каквито там бяха молитвите им. Капитанът се върна обратно в центъра за управление на бойните действия.
— Презареди ADCAP в тръба две и един харпун в тръба едно.
— Слушам, капитане — потвърди оръжейникът.
— Къде е тази фрегата? — обърна се капитанът към хидроакустика.
— Тук, сър, клас Луда, старо корито с парни машини, пеленг две-едно-шест, скорост около четиринадесет възела, съдейки по оборотите на витлото.
— Време на единица две — попита шкиперът.
— Минута и двадесет секунди до съприкосновението, сър.
Капитанът погледна екрана. Ако Сиера единадесет имаше дежурни хидроакустици, те не обръщаха особено внимание на света около себе си. Това скоро щеше да се промени.
— Добре, активиране след тридесет секунди.
— Слушам, сър!
На сонарния екран шумовата характеристика на торпедото се покриваше от звуковата линия на 406. Изглеждаше странно да потопиш подводница, когато дори не знаеш името й…
— Активиране на единица две — извика оръжейникът.
— Ето го, сър — каза хидроакустикът и посочи един друг участък от екрана. Появи се нова линия и петнадесет секунди по-късно…
— Сиера единадесет току-що настъпи газта, сър, погледнете тук, кавитацията и оборотите на витлото се засилват, започва поворот на щирборд… но това няма значение, сър — хидроакустикът виждаше това на екрана. Не можеш да се изплъзнеш с маневра от 48-ица.
— Какво става с дванадесет?
— И той го чу, кап’тане. Увеличава скоростта си и… — хидроакустикът свали слушалките. — Уау! Как заболя… Съприкосновение на единица две със Сиера единадесет, сър.
Капитанът вдигна резервния чифт слушалки и ги сложи на главата си. Океанът все още бучеше. Двигателят на целта бе спрял почти моментално — екранът потвърждаваше това, въпреки че шестдесетхерцовата линия показваше, че генераторите все още… не, и те спряха. Той чу свистенето на въздуха. Който и да бе поел командването след удара, сега се опитваше да изхвърли баласта и да излезе на повърхността, но без двигателите… не, нямаше голям шанс, нали? Капитанът насочи вниманието си към хидроакустичните следи на Сиера дванадесет. Щурмовата подводница бе малко по-активна в действията си и сега бягаше обратно към базата, без да пести гориво. Шумът от реактора й бе твърде силен, както и този от витлото… тя също изпразваше баластните си резервоари… защо?