— Прието — каза Бойл и заповяда на апачите си да атакуват.
Битката беше толкова честна, колкото ако професионален боксьор излезеше на ринга срещу шестгодишно дете. Апачите закръжиха около лагеруващите танкове точно както индианците По филмите препускаха около кервана с каруци на белите, но в този случай заселниците не можеха да отвърнат на огъня. Почти всички екипажи на китайските танкове спяха на открито, близо до машините си. Някои от тях бяха по местата си, носейки рутинното бойно дежурство, други обикаляха наоколо пеша с автоматите си. Експлозиите по хълма над лагера ги предупредиха. Младшите офицери започнаха да крещят на хората си да стават и да влизат в танковете. Те не знаеха какво точно ги заплашва, но естествено смятаха, че зад бронята ще бъдат на сигурно място, а освен това ще могат и да отвръщат на огъня. Едва ли можеха да допуснат по-голяма грешка.
Апачите танцуваха около лагера, докато мерачите изстрелваха ракетите си. Три от танковете на Народоосвободителната армия забелязаха хеликоптерите посредством системите си за нощно виждане и стреляха по тях, но далекобойността на оръдията им бе два пъти по-малка от тази на „Хелфайър“, така че всички снаряди паднаха доста пред целите си, както стана и с боеприпасите на петте преносими противовъздушни системи HN-5. Това обаче не се случи с американските ракети и всички те с изключение на две, които пропуснаха целите си, пометоха китайските танкове, сякаш бяха пластмасови играчки. Куполите излетяха във въздуха върху огнени стълбове, след което паднаха, в повечето случаи обърнати наопаки, обратно върху собствените си шасита. В лагера имаше осемдесет и шест танка, което означаваше по три ракети на хеликоптер, като няколко късметлии изстреляха и четвърта. Всичко на всичко бригадата бе унищожена за по-малко от три минути, докато полковникът, командващ формацията, стоеше с отворена от ужас уста и гледаше как загиват тристата войници, които бе обучавал в продължение на три години за този миг. Той оцеля и при обстрела на командния пункт от един оттеглящ се апач, който прелетя толкова бързо над него, че китайският офицер не успя да извади служебния си пистолет.
— Орел Водач, Сокол Водач. Детелината е опечена, прибираме се в базата, край.
За Бойл не оставаше нищо, освен да поклати глава.
— Прието, Сокол. Добра работа, капитане.
— Прието, благодаря, сър. Край.
Апачите се подредиха във формация и се насочиха на северозапад към базата си, за да презаредят и да се подготвят за следващата задача. Долу Бойл видя Първа бригада, която бе пробила противниковата линия и продължаваше на югоизток към снабдителния пункт на китайците.
Оперативно съединение 77 бе дислоцирано източно от протока Формоза, докато не получи заповед да потегли бързо на запад. Големите началници бяха съобщили, че една от подводниците му е потопила китайски ядрен ракетоносец и ескортиращата го подводна лодка и хората очевидно бяха доволни от това, както и командирът на съединението. Сега задачата на 77 бе да подгони флотата на Народоосвободителната армия, което според личния състав бе доста странно наименование на една военноморска сила. Първите самолети, които се вдигнаха във въздуха след патрула по курса на противниковата авиация, формиран от F-14D, бяха летящите радиолокационни станции Е-2C „Хоукай“ — витловите двумоторни миниауакси на флотата. Тяхната задача бе да откриват цели за изтребителите на съединението, предимно F/A-18 „Хорнет“.
Операцията трябваше да бъде комплексна. Съединението разчиташе на три атомни подводници, които да „хигиенизират“ района от китайски подводни лодки. Командирът на 77 се притесняваше особено да не би някоя от тях да пробие дупка в негов кораб, но това не засягаше летците, освен ако не забележеха такава, привързана някъде по кея.
Единственият проблем бе идентификацията на целите. В района имаше доста търговски кораби, а заповедите бяха те да бъдат оставени на мира, включително и онези, които плаваха под флага на КНР. Всеки съд с радиолокационна станция за откриване на зенитни управляеми ракети на борда трябваше да бъде унищожаван, преди да влезе в полезрение, защото в противен случай пилотът щеше доста да се поизпоти, преди да натисне спусъка. Боеприпаси имаха достатъчно, а и корабите бяха крехки, когато ставаше дума за ракети или за стофунтови64 бомби. Общата цел на Оперативно съединение 77 бе флотата на Народоосвободителната армия в Южнокитайско море, която бе базирана в Гуанчжоу (по-известен на запад като Кантон). Военноморската база там бе удобна за нападение, въпреки че разполагаше със зенитни установки за изстрелване на ракети „земя-въздух“, както и с флак65.