Останалите F-14 не се отказаха. Фениксите им бяха свършили и те скъсиха дистанцията, за да продължат битката със сайдуиндъри. Загубата на бойни другари засега само ги разгневи и този път китайците побягнаха към бреговата си ивица, следвани от облак ракети с топлинно насочване.
Тази въздушна битка разчисти пътя за щурмовите сили. Военноморската база на Народоосвободителната армия разполагаше с дванадесет пирса, за които бяха завързани кораби. Както ставаше обикновено, флотата на Съединените щати се хвърли срещу китайските си колеги, спазвайки принципа, че по време на война хората неизбежно унищожават себеподобните си, преди да насочат внимание към останалите.
Първи привлякоха гнева на щурмовите изтребители F/A-18 „Хорнет“ подводниците. Те бяха главно стари дизелови лодки от клас „Ромео“, чиито славни времена отдавна бяха отминали. Повечето бяха наредени по двойки и „шофьорите“ на хорнетите ги удариха със скипери и свръхзвукови ракети, летящи на малка височина. Първите представляваха хилядафунтови бомби с елементарни насочващи системи и с ракетни двигатели и се считаше, че са подходящи за целта. Пилотите се опитваха да ги насочват в средата на всяка двойка подводници, за да поразяват по две наведнъж и в три от петте случая успяха. Свръхзвуковите ракети, летящи на малка височина, представляваха версия на противокорабните „Харпун“ за поразяване на сухопътни цели. Те бяха изпратени към пристанищните съоръжения, без които всяка военноморска база не е нищо друго освен не особено привлекателен плаж. Нанесените поражения изглеждаха впечатляващо на видеозаписите. Друга част от самолетите бяха получили задача с кодово име „Желязната ръка“. Те откриха китайските зенитни ракетни установки и оръдия и от безопасно разстояние изстреляха по тях противолокационни боеприпаси HARM, които локализираха и унищожиха всички радари за засичане и проследяване.
В крайна сметка първата атака на флотата на САЩ над земна цел след Виетнам премина добре. Унищожени бяха дванадесет бойни кораба на КНР и бе разрушена една от главните й военноморски бази.
Още няколко подобни обекта бяха атакувани с крилати управляеми ракети „Томахоук“, изстреляни предимно от надводни кораби. Всяка база на флотата на Народоосвободителната армия по продължение на осемстотин километра от бреговата ивица беше обстрелвана с едно или друго оръжие. Броят на поразените кораби нарасна на шестнадесет за малко повече от един час. Американските тактически самолети се завърнаха по самолетоносачите, пролели кръвта на своите противници с цената на малко от своята.
58.
Политически срив
Нощта бе доста тежка за маршал Лю Цун, министър на отбраната на Китайската народна република. Той си бе легнал около единадесет предната вечер, загрижен за операциите, които провеждаха неговите въоръжени сили, но доволен, че всичко върви добре. Точно когато затвори очи, телефонът иззвъня.
Персоналната му лимузина пристигна и го откара до министерството, но той не влезе в кабинета си, а отиде направо в комуникационния център. Там завари множество висши и старши офицери, които преглеждаха постъпилата информация и се опитваха да я проумеят. Присъствието на министър Лю не им помогна да постигнат това, а само прибави допълнително напрежение към вече съществуващия хаос.
Нищо не бе ясно освен видимите празноти в получените сведения. 65-а армия очевидно бе изчезнала от лицето на земята. Генералът, под чието командване се намираше въпросното формирование, бе заминал на проверка в една от дивизиите към 02,00 и оттогава никой не бе чувал нищо за него. Нямаше никакви сведения и за началника на дивизията, също генерал. Всъщност не се знаеше нищо за това, което се случваше там. За да поправи този пропуск, маршал Лю заповяда да изпратят един хеликоптер от базата в Суну да провери какво става. В този момент пристигнаха съобщения от Харбин и от Бейан за въздушни атаки, които са разрушили железопътните мостове. Един полковник от инженерните войски бе изпратен да проучи ситуацията.