— Ти ли си Александров?
— Тъй вярно, другарю генерал! — потвърди младият мъж, като отдаде чест.
— Аз съм генерал Синявски. Справи се отлично, момче. Излез оттам и ела да поговорим — заповяда висшият офицер с грубоват, но дружески тон.
Александров бе виждал старшия си командир само веднъж, и то от разстояние. Той не бе много едър, но човек не би искал да го срещне в тъмна уличка. Генералът дъвчеше някаква пура, която очевидно бе изгаснала преди няколко часа, и пронизваше капитана със синия си поглед.
— Кой е този? — изръмжа Синявски. После изражението му рязко се промени и той попита почтително. — Ти ли си прочутият Паша?
— Старши сержант Гогол от дивизията „Желязо и стомана“ — с гордост отвърна старецът и козирува отривисто. Синявски отвърна със същия воински поздрав.
— Научих, че си убивал германци навремето. Колко, сержант?
— Пребройте сам, другарю генерал — каза Гогол и подаде карабината си на висшия офицер.
— По дяволите — промърмори генералът, докато гледаше резките по приклада, подобни на онези, с които каубоите от Дивия запад отбелязваха броя на простреляните си противници. — Сигурен съм, че наистина си ги убил. Само че войната е работа на младите, Павел Петрович. Нека те отведа на сигурно място.
Гогол поклати глава.
— Капитанът ми обеща един изстрел, иначе нямаше да напусна дома си.
— Това истина ли е? — попита командирът на 265-а мотострелкова и се огледа наоколо. — Много добре, капитан Александров, осигури на нашия стар другар неговия изстрел.
Синявски разгърна една карта пред себе си и посочи:
— Това място тук е добро за вас. И когато свършите, разкарайте го оттам колкото може по-бързо — каза генералът на своя подчинен. — Тръгнете оттук към своите линии. Там ще ви очакват. Свършихте много добра работа, като ги държахте под око през целия им път. Наградата ви ще бъде да видите как посрещаме копелетата.
— Зад разузнавателната част идва огромна сила.
— Знам. Гледам ги по телевизията от ден и половина, наистина са много, но нашите американски приятели са прекъснали снабдяването им. Ние ще ги спрем и ще го направим точно тук.
Александров погледна картата. Мястото наистина бе добро, подходящо за водене на бой, а най-хубавото бе, че имаше път, по който можеха да се оттеглят бързо.
— Кога?
— След два часа, мисля. Основните им сили скъсяват разстоянието до разузнавателното охранение. Твоята първа задача е да унищожиш охранението.
— Слушам, другарю генерал, можем да направим това! — ентусиазирано отвърна капитанът.
Изгревът завари Мариън Дигс на доста странно за него място. Околната среда много напомняше на Форт Карсън в Колорадо със заоблените си хълмове и боровите гори, но се различаваше от американския пейзаж по липсата на пътища с добра настилка. Това обясняваше защо китайците бяха нахлули тук. В района имаше малобройно цивилно население, така че липсваха добре развита инфраструктура и достатъчно население, които да създадат условия за организиране на солидна отбрана тук. Това много облекчаваше задачата на Китаеца Джон. Дигс обаче също бе доволен от ситуацията. Точно както в Персийския залив — никакви цивилни, които да се мотаят по пътя му.
Имаше обаче доста китайци, които щяха да се изпречат пред него. Първа бригада на Майк Франсиско нахлу в главния снабдителен пункт на китайското настъпление. Там бе пълно с камиони и с войници, повечето от които имаха оръжие, но много малко от тях формираха сплотени тактически единици. Четирите батальона, които влизаха в състава на бригадата на полковник Мигел Франсиско, бяха подготвени за битка с пехотни и танкови подразделения и в действителност представляваха оперативни тактически групи от танкове и бронетранспортьори „Брадли“, така че преминаха през пункта за снабдяване като комбайн през нива в Канзас през август.
Чудовищните основни бойни танкове „Абрамс“ настъпваха по треперещата земя като създания от Джурасик парк — странни, зли и неудържими. Куполите им се въртяха зловещо наляво и надясно, но основните оръдия мълчаха. Истинската работа свършиха командирите на машините със своите картечници M2 .50, които превръщаха всеки камион по пътя си в неподвижна купчина стомана и брезент. Един къс ред в двигателя бе достатъчен да попречи на буталата да се задвижат отново и товарът в каросерията да остане там, където се намира в момента, за да бъде проучен по-късно от разузнавачите или унищожен от инженерно-сапьорските части, които следваха танковете си в своите хамъри. Китайските войници оказаха известна съпротива, но тя бързо бе потушена. Дори онези с преносимите противотанкови гранатомети не можаха да се приближат достатъчно близо, за да изстрелят боеприпас, а малцината, които успяха, само одраскаха боята по бронята на танковете и в повечето случаи заплатиха за проявената глупост с цената на живота си. Един пехотен батальон започна планирана атака с поддръжката на минохвъргачки и това принуди екипажите на танковете и на бронетранспортьорите да отвърнат с организиран огън. Петминутната стрелба от 155-милиметровите оръдия на абрамсите, както и пламъците от тежката картечница на брадлитата и от огневите амбразури на мотопехотинците вътре оприличиха американските бронирани машини на огнедишащи дракони, които този път обаче не предвещаваха късмет на китайците. Пехотният батальон бе унищожен за двадесет минути заедно с неговия самоотвержен, но обречен командир.