Никой не ги видя да се приближават. Те бяха малки, не по-големи от обикновена врана и падаха доста бързо. Освен това бяха боядисани в бяло, което ги правеше незабележими на фона на ясното небе. Всеки от елементите имаше елементарна система за управление и на височина от шестстотин метра те започнаха да търсят и да се насочват към откритите цели. Скоростта им бе толкова висока, че при най-малкото отклонение на уредите за управление те падаха близо до целите, а това означаваше, че се забиваха в земята.
Всички боеприпаси избухнаха почти едновременно. 675-те грама фугасен заряд във всеки от тях разтапяше металната обвивка и я превръщаше в снаряд (процесът се наричаше „самоизливане“), който продължаваше надолу със скорост три хиляди метра в секунда. Бронята от горната страна на танка винаги е най-тънка, но дори да беше пет пъти по-дебела, това не би имало значение. От 921 танка на полето долу 762 бяха извадени от строя, като в най-добрия случай бе унищожен дизеловият двигател на машината. Онези, които нямаха толкова късмет, бяха ударени по куполите. Снарядите проникнаха вътре, избиха екипажите и в повечето случаи взривиха боеприпасите в хранилищата, като превърнаха всяка от бронираните машини в малък изкуствен вулкан. За малко повече от минута трите механизирани дивизии бяха редуцирани до една доста разтърсена и абсолютно дезорганизирана бригада. Бронетранспортьорите пострадаха също толкова зле, но най-неприятна бе съдбата на камионите, които, с малки изключения, просто се изпариха, тъй като превозваха основно боеприпаси и други леснозапалими товари.
За по-малко от деветдесет секунди 29-а армия от тип А бе превърната в огромно гробище за метални отпадъци, на което горяха погребални клади.
— Боже мой — възкликна Райън. — Това наистина ли се случи?
— Вярвай на очите си. Джак, когато дойдоха при мен с проекта на тези J-SOW, си помислих, че това е нещо от областта на научната фантастика. После ми демонстрираха бойните елементи на боеприпасите на полигона край Чайна Лейк и аз си помислих: Господи, вече нямаме нужда от армията или от морските пехотинци. Просто изпращаме на съответното място няколко F-18, а малко по-късно една бригада камиони с чували за трупове и няколко свещеници, които да оплачат загиналите. Е, Мики, какво ще кажеш?
— И това е възможност — съгласи се генерал Мур. Той поклати глава. — Мамка му, точно като на изпитанията.
— Добре, какво е следващото.
„Следващото“ бе непосредствено до китайския бряг край Гуанчжоу. Два крайцера от клас „Егида“ — „Мобил Бей“ и „Принстън“, плюс ескадрените миноносци „Флетчър“, „Файв“ и „Джон Янг“ излязоха от утринната мъгла, подредени в линейна формация и застанаха с бордовете си към брега. Там всъщност бе разположен някакъв сравнително приятен плаж. Отвъд него нямаше почти нищо, с изключение на една ракетна батарея на бреговата отбрана, която изтребителите бяха разрушили няколко часа по-рано. За да довършат работата, корабите насочиха оръдията си натам и откриха огън с петинчови снаряди. Тътенът от стрелбата се чуваше на брега, също както писъка на летящите във въздуха боеприпаси и грохота при избухването им. Една от експлозиите порази единствената ракетна установка, оцеляла след въздушната атака по-рано тази нощ, заедно с разчета, който я подготвяше за стрелба. Хората, които живееха наблизо, забелязаха сивите силуети на фона на утринното небе над океана и голяма част от тях съобщиха какво са видели, но тъй като бяха цивилни, подадоха погрешна информация.
Малко след девет сутринта в Пекин започна извънредното заседание на китайското Политбюро. Част от присъстващите бяха успели да поспят спокойно през нощта и едва на сутринта, по време на закуска, научиха лошите новини. Онези, които бяха по-добре информирани за развоя на събитията, въобще не бяха лягали след три сутринта и макар да бяха по-будни от колегите си, настроението им съвсем не беше по-добро.
— Е, Лю, какво става? — попита министърът на вътрешните работи Тун Цзе.
— Враговете ни предприеха контраатаки тази нощ. Трябваше да се очаква подобно нещо, разбира се — призна той толкова тихо, колкото позволяваха обстоятелствата.
— Колко сериозни са тези контраатаки? — попита Тун.
— При най-тежките са пострадали железопътните мостове в Харбин и Бейан, но ремонтните работи са вече в ход.