— Ей, почакай малко — изведнъж каза Грегъри. Нещо на екрана не бе както трябва.
— Док, заредихме шест Block-IVD. Другите две са SM-2 ER Block IIIС с радарно насочване. Как да Ви кажа, капитан Блънди е малко консервативен.
— Значи да обработя само тези в гнезда от едно до шест?
— Не, оправете ги всичките. Другите две просто няма да обърнат внимание на промените, които ще направите в програмата за инфрачервено насочване. Чиповете на птичките могат да поемат още някоя друга програма, няма проблем, нали, г-н Олсън?
— Правилно, първи главен старшина — потвърди лейтенант Уилсън. — Ракетите са плод на съвременните технологии, макар компютърната система да не е. Вероятно е по-скъпо да се преработят търсещите глави на ракетите, така че да станат съвместими с тази стара машинария, отколкото да се купи нова програма „Гейтуей“ и да се осъвремени цялата система, без да споменаваме, че в такъв случай тя ще бъде по-надеждна като цяло, но някой трябва да обясни това на командването на отдела за военноморски системи.
— На кого? — попита Грегъри.
— На командването на отдела за военноморски системи. Те са техническите гении, заради които тези крайцери нямат стабилизатори. Смятат, че за нас е по-добре да драйфаме в морето.
— Тъпанари — обясни Лийк. — Във флотата е пълно с такива като тях — на сушата, разбира се.
Корабът се наклони силно към щирборда.
— Кап’танът май доста бърза, а? — отбеляза Грегъри. „Гетисбърг“ извършваше на пълен ход поворот надясно към пристанището.
— Ами върховният главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО в Атлантика каза, че идеята е на министъра на отбраната. Предполагам, че затова е толкова важно — каза Олсън на техния гост.
— Мисля, че това е неразумно — обърна се Фан към всички.
— И защо? — попита Лю.
— Необходимо ли е да зареждаме ракетите с гориво? Не съществува ли опасност от провокация?
— Предполагам, че това е технически проблем — каза Цян. — Доколкото си спомням, щом веднъж бъдат напълнени, те не могат да останат с горивото вътре повече от… колко? Дванадесет часа?
Технократът завари министъра на отбраната неподготвен с този въпрос. Той не знаеше отговора.
— Ще трябва да се консултирам с артилерийската секция по този въпрос — призна той.
— В такъв случай значи няма да ги подготвяте за изстрелване, докато не обсъдим подробно ситуацията? — попита Цян.
— Защо… не, разбира се — обеща Лю.
— И така, истинският проблем е как да кажем на народа какво се случи в Сибир.
— Народът ще вярва на това, което му кажем да повярва! — още веднъж заяви Лю.
— Другари — започна Цян, като се опитваше да запази спокойствие, — не можем да скрием изгрева на слънцето. Не можем да скрием и пораженията, нанесени на железопътната ни система, нито пък огромните загуби на човешка сила. Всеки войник има родители и когато достатъчно голям брой от тях разберат, че синовете им са загинали, те ще започнат да говорят за това и приказките ще тръгнат. Трябва да обърнем лице към фактите. По-добре е, мисля, да кажем на народа, че в момента се води мащабна битка и че има човешки жертви. Да твърдим, че печелим, когато губим, може да се окаже опасно за всички ни.
— Искаш да кажеш, че народът ще се надигне? — попита Тун Цзе.
— Не, но смятам, че може да възникнат недоволство и смут, а в наш общ интерес е да избегнем това, нали? — обърна се Цян към участниците в заседанието.
— И как ще изтече неблагоприятната информация? — попита Лю.
— Много често това се случва — каза Цян. — Можем да се подготвим за това и да смекчим ефекта от лошите новини, или да се опитаме да ги запазим в тайна. Първият вариант ще ни донесе незначителни притеснения. Вторият, в случай че не успеем, може да бъде много по-опасен.
— Телевизията ще покаже това, което ние искаме да покаже, и народът няма да разбере нищо. Освен това генерал Пън и армията му настъпват и в момента, докато ние тук разговаряме.
— Как го наричат?
— Този е „Грейс Кели“. Другите два са „Мерилин Монро“ и… не мога да си спомня — каза генерал Мур. — Както и да е, носят имената на кинозвезди.
— И как предават?
— Самолетите „Дарк Стар“ излъчват информацията директно към комуникационен спътник, в кодиран вид, естествено, а ние я получаваме от Форт Белвоар.
— Значи можем да я ретранслираме навсякъде, където поискаме?
— Да, сър.
— Добре. Ед, какво казват китайците на народа си?
— Започнаха със съобщения, че руснаците нарушили границата и че КНР е контраатакувала. Освен това разправят, че сритват задника на Иван. Е, това не е вярно и ще стане още по-невярно, когато стигнат до отбранителния рубеж на руснаците. Този Бондаренко наистина изигра картите си блестящо. Формациите им са доста разтеглени. Ние отрязахме линията им на снабдяване за доста дълго време, а те се движат към една наистина шибана засада — каза директорът на ЦРУ. — Вие какво мислите, генерале?