— Китайците просто не знаят какво ги очаква малко по-нататък. Знаете ли, в Националния център за обучение продължаваме да учим хората, че който спечели разузнавателната битка, печели и войната. Руснаците знаят какво става. Китайците — не. Боже господи, тези „Дарк Стар“ наистина надхвърлиха очакванията ни.
— Това е някаква много лъскава нова играчка, Мики — съгласи се Джексън. — Все едно да отидеш във Вегас и да можеш да четеш картите от другата страна на масата. Трудно ще загубиш по този начин.
Президентът се облегна напред.
— Знаете ли, една от причините да ни натрият носа във Виетнам бе, че всяка вечер хората можеха да видят какво става по телевизията. Как според вас ще се отрази на китайците, ако техният народ види нещата по същия начин, само че този път на живо?
— Битката, която предстои? Доста ще ги разтърси — замисли се на глас Ед Фоли. — Но как ние… о-о, да… Мамка му, Джак, сериозно ли имаш предвид това?
— Можем ли да го направим?
— Технически? Това е детска игра. Единственото ми притеснение е, че ще разкрием едно от предимствата си в този конфликт. Ситуацията е доста деликатна, имам предвид там горе, как работят разузнавателните ни спътници… Ами това не е от нещата, които показваш ей така.
— Защо не? По дяволите, не може ли някой университет да направи подобни оптични системи? — попита президентът.
— Ами, да, предполагам. Системите за възприемане на изображения, но не са чак толкова нови като разработка, освен някои от топлинните камери, но дори и така…
— Ед, да приемем, че така ще можем да ги стреснем, така че да сложим край на войната. Живота на колко души би спасило това?
— На доста — призна директорът на ЦРУ. — Хиляди. Може би десетки хиляди.
— Включително и на някои от нашите хора?
— Да, Джак, включително и някои от нашите.
— И от техническа гледна точка е просто детска игра?
— Да, технически няма никакъв проблем.
— Тогава пускай децата да играят, Ед. Веднага — заповяда Райън.
— Да, г-н президент.
59.
Извън контрол
След смъртта на генерал Пън командването на 34-а удара армия бе поето от генерал-майор Гъ Ли, който бе командир и на 302-ра бронетанкова дивизия. Първата му задача бе да се разкара оттам и той го стори, като заповяда на водача да отдалечи бързо танка от подобния на артилерийски рубеж хълм. Тялото на Пън бе натоварено на един от оцелелите разузнавателни бронетранспортьори, който пое след танка. Гъ реши, че първо трябва да разбере какво точно се е случило, а не веднага да се хвърли да отмъщава за смъртта на командира си. След двадесет минути той пристигна до собствената си секция за управление, където имаше един команден бронетранспортьор като този, с който бе пристигнал Пън. Трябваха му радиостанциите, защото полевите телефони не работеха, неизвестно по каква причина.
— Трябва да говоря с маршал Лю — каза той, като поиска да настроят станцията на честотата, използвана от командването. Обаждането достигна до Пекин през няколко междинни станции. Изчака още десет минути, тъй като министърът на отбраната, както му казаха, бе на заседание на Политбюро. Най-сетне познатият глас прозвуча по радиостанцията.
— Тук е маршал Лю.
— Тук генерал-майор Гъ Ли, командващ триста и втора бронетанкова дивизия. Генерал Пън Сиван е мъртъв — съобщи той.
— Какво се случи?
— Той отиде напред до разузнавателната секция, за да огледа челото на настъплението ни, и бе убит от снайперистки куршум. Разузнавателната секция попадна на малка засада, приличаше на един-единствен руски бронетранспортьор. Разкарах го с танка си — продължи Гъ. Това донякъде беше вярно, а и се предполагаше, че трябва да каже нещо подобно.
— Разбирам. Каква е ситуацията като цяло? — попита министърът на отбраната.
— Тридесет и четвърта ударна армия напредва… е, напредваше. Сега спря настъплението, за да проведе реорганизации в командването. Искам указания, другарю министър.
— Ще подновиш настъплението, ще завземеш руската златна мина, ще организираш охраната й и ще продължиш на север към петролните полета.
— Слушам, другарю министър, но трябва да ви уведомя, че двадесет и девета армия, точно зад нас, е понесла сериозен удар преди един час и според някои сведения е пострадала доста зле.