— Да — съгласи се Тъкър. Когато избухнеше някой танк, лесно можеше да си кажеш, че това е само една машина, нещо неодушевено. Знаеш, че вътре има трима-четирима души, но не можеш да ги видиш. Също както пилот-изтребител не би могъл да застреля свой колега, а „само“ да свали самолета му. Тъкър бе възприел този начин на мислене, характерен за военновъздушните сили, според който биват поразявани не хора, а предмети. Е, това бедно копеле с кръв по куртката не беше предмет, нали? Той отдалечи камерата и картината стана по-обща, за да спести на зрителите някои персонални аспекти на гледката.
— По-добре да бяха останали в собствената си страна, майоре — тихо отбеляза Бондаренко.
— Боже, каква касапница — каза Райън.
Той се бе сблъсквал със смъртта лице в лице, лично бе застрелвал хора, които упорито се опитваха да го убият, но това не правеше видяното по-поносимо. Изобщо. Президентът се обърна.
— Това излъчва ли се, Ед? — попита той директора на ЦРУ.
— Би трябвало — отвърна Фоли.
Така и беше. Картината се предаваше чрез URL — Единната търсачка на източници в Нетспийк на адрес: http://www.darkstarfeed.cia.gov/siberiabattle/realtime.ram. Дори нямаше нужда от реклама. Няколко сърфисти по Мрежата попаднаха на този сайт още в първите пет минути и „посещенията“ на потребителите, които гледаха „живото видео“, нарасна от 0 на 10 в рамките на три минути. После някои от тях влязоха в чатове и разпространиха новината. Програмата за наблюдение на търсачката в главната квартира на ЦРУ в Ленгли проследяваше местоположението на всеки, който посетеше сайта. За никого не бе изненада, че първата азиатска страна, която се включи, бе Япония и интересът на хората там към военните операции гарантираше рязък скок в броя на посещенията на страницата. Предаването включваше освен видеозапис и звук — коментари в реално време на експерти от военновъздушните сили, които даваха цветисти, но погрешни оценки на действията на своите униформени другари. Това направи впечатление на Райън и той го сподели с останалите.
— Това е насочено главно към хората под тридесет години — каза генерал Мур, който в този момент се върна в Залата за действия при кризисни ситуации.
— Какво става с бомбите? — припряно попита Джексън.
— Има само две от този тип — отговори Мур. — Други има най-близо в завода — „Локхийд-Мартин“ в Сънивейл. В момента тече производство.
— Мамка му — реагира Роби. — Значи се връщаме на план Б.
— Това означава специална операция, освен ако, г-н президент, не искате да дадете разрешение за удар с крилати ракети.
— Какви крилати ракети? — попита Райън, макар да знаеше отговора на този въпрос.
— Ами в Гуам имаме двадесет и осем такива с бойни глави W-80. Те са от малките, само около триста фунта. Има два варианта на поразяваща мощ — сто и петдесет и сто и седемдесет килотона.
— Термоядрено оръжие, значи?
Генерал Мур издиша дълбоко, преди да отговори.
— Да, г-н президент.
— Това ли е единствената възможност да извадим ракетите им от строя?
Не се налагаше да пояснява, че няма да нанесе ядрен удар, ако има друг изход.
— Можем да опитаме с конвенционални бомби — GBU-10 и GBU-15. Гъс има достатъчно от тях, но не от онези с проникване в дълбочина на целите, а защитата на силозите може би ще отрази боеприпасите ни встрани от шахтите. Е това може и да няма значение. Ракетите CSS-4 са доста деликатни и съществува голяма вероятност дори едно непряко попадение да повреди системите им за насочване… но не можем да бъдем сигурни.
— Предпочитам тези неща да не излитат.
— Джак, никой не иска да излитат — каза вицепрезидентът. — Мики, състави някакъв план. Трябва да направим нещо, за да ги извадим от строя, и това трябва да стане колкото може по-бързо, мамка му!
— Ще се обадя в командването на специалните операции, но те са в Тампа, дявол да го вземе.
— Руснаците имат ли хора за подобни действия? — попита Райън.
— Разбира се, частите се наричат Спецназ.
— И част от тези ракети са насочени към Русия?
— Определено изглежда така, да, сър — каза председателят на Комитета на началник-щабовете.
— В такъв случай те ни дължат това и, по дяволите, дължат го и на самите себе си — каза Джак и вдигна телефонната слушалка. — Трябва да говоря със Сергей Головко в Москва.
— Американският президент — съобщи секретарката му.
— Иван Еметович! — сърдечно поздрави Головко. — Новините от Сибир са много добри.
— Знам, Сергей, гледам какво става там на живо. Искаш ли и ти да видиш?
— Възможно ли е?
— Имаш ли компютър с модем?