— Наши хеликоптери, Джон. Първа бронетанкова дивизия има достатъчно, и то точно от необходимия тип…
— Искат да направя какво? — невярващо попита Дик Бойл.
— Чу ме.
— А гориво?
— Пунктът ти за зареждане е точно тук — каза полковник Мастърман, като показа мястото върху току-що появилата се на екрана сателитна снимка. — На върха на хълма, западно от някакво място, наречено Чъчън. Никой не живее там и изчисленията показват, че горивото ще ти стигне.
— Чудесно, само дето трасето на полета преминава на десет мили от тази база на изтребители.
— Осем F-l11 ще я ударят, докато вие пътувате натам. Считат, че ще затворят полосите им поне за три дни.
— Дик — каза Дигс, — не знам какъв точно е проблемът, но Вашингтон наистина се притеснява, че Джо ще изстреля междуконтиненталните си балистични ракети към нас, а Гъс Уолъс няма бомби от онези, които със сигурност ще ги извадят от строя. Това означава специална операция, долна и мръсна. Това е стратегическа мисия, Дик. Можеш ли да я изпълниш?
Полковник Бойл погледна картата, прецени на ум разстоянието…
— Да, ще трябва да монтираме допълнителните крила на блекхоуките и да напълним резервоарите догоре, за да можем да стигнем дотам. Все пак на връщане ще трябва да заредим.
— Добре, можеш ли да използваш другите си вертолети, за да откараш горивото до пункта за зареждане?
Бойл кимна.
— Ще стане.
— Ако е необходимо, руснаците могат да приземят части на Спецназ с допълнително гориво навсякъде в този район — поне така ми казаха. Тази част от Китай е много слабо населена, ако се съди по картите.
— Как стои въпросът с противодействието на земята?
— В района има сили за сигурност. Предполагаме, че около сто души дежурят, да кажем, по едно отделение на силоз. Можеш ли да вземеш там и няколко апача, които да помогнат?
— Да, могат да стигнат дотам, ако не са натоварени — каза той и веднага прецени наум: „Само боеприпаси за оръдията и 2,75-инчови НУРС-ове.“
— Тогава ми подготви потребностите за мисията — каза генерал Дигс. Това не бе точно заповед. Ако Дик бе заявил, че задачата е неизпълнима, генералът нямаше да настоява. Само че Бойл не би оставил хората си да отидат там и да направят нещо подобно, ако не бе с тях да ги ръководи.
Руските Ми-24 довършиха работата. Руснаците използваха щурмовите хеликоптери горе-долу както използваха танковете си. Всъщност Ми-24, който в НАТО бе известен под името „Хайнд“, обикновено бе възприеман като летящ танк. Използвайки ракети АТ-6 „Спирала“, вертолетите унищожиха един китайски танков батальон само за двадесет минути, като в процеса на схватката загубиха само две машини. Слънцето вече залязваше. Онова, което сутринта бе елитната Тридесет и четвърта ударна армия, се бе превърнало в купища жалки останки. Малкото машини, които оцеляха, сега се оттегляха назад, превозвайки върху броните си ранени китайски войници.
В командния пункт Синявски се смееше сърдечно. Всички пиха водка. Неговата 265-а мотострелкова дивизия бе спряла и отблъснала двукратно превъзхождаща я по численост сила, и то с цената на едва триста жертви. Най-после телевизионните екипи бяха допуснати до мястото, където се бе състояло сражението. Генералът даде исканите интервюта, като в тях често изразяваше възхищението си от командващия ТВД Генадий Йосифович Бондаренко за хладнокръвието и вярата в своите подчинени, които прояви в тази война.
— Той не загуби самообладание нито за миг през това време — казваше Синявски. — И ни помогна да запазим нашето в критичните моменти. Той е герой на Русия. Такива са и повечето от хората ми.
— Благодаря ти, Юрий Андреевич. Да, за това, което направи, ти ще получиш следващата си звезда — каза на телевизионния екран командващият Театъра на военните действия в Далечния изток. После се обърна с лице към хората от щаба си. — Андрей Петрович, какво ще правим утре?
— Мисля да оставим Двеста шестдесет и пета да продължи на юг. Ние ще бъдем чука, а Дигс — наковалнята. Те имат още една ударна армия на юг — Четиридесет и трета, която почти не е засегната. Ще я размажем някъде вдругиден, но първо ще я принудим да отиде там, където ние искаме.
Бондаренко кимна.
— Изготви план и ми го покажи. Първо обаче искам да дремна няколко часа.
— Да, другарю генерал.
60.
Ракети в полет
Бяха същите онези мъже от Спецназ, които бяха подготвяли през последния един месец. Почти всички в транспортния самолет бяха кадрови офицери, които вършеха сержантска работа. Това имаше своите добри и лоши страни. Хубавото бе, че всичките говореха поносим английски. От хората на „Рейнбоу“ само Динг Чавес и Джон Кларк владееха разговорен руски.