— А ако американците използват невидимите си бомбардировачи, тогава какво? — попита Тан.
— Защитата срещу подобно нападение е пасивна — стоманените шапки, които сме сложили върху силозите. Имаме и охранителни подразделения там — части от Втора артилерийска команда, но те отговарят само за сигурността на базата при проникване на сухопътни противникови групи. Ако бъде предприета такава атака, трябва да изстреляме ракетите. Изборът пред нас е да ги използваме или да ги загубим. Едно нападение над нашите стратегически оръжия предвещава нападение срещу цялата ни нация. Тези ракети са единственият ни коз — каза Лю. — Те са единственото нещо, от което дори американците наистина се боят.
— Е, би трябвало да е така — съгласи се Цзян Хансан. — Това е начинът, по който можем да кажем на американците кога да спрат и какво да направят. Всъщност може би е дошло подходящото време да им напомним, че все още разполагаме с тези ракети и сме готови да ги използваме, ако ни притиснат прекалено много.
— Да заплашим американците с ядрено оръжие? — попита Фан. — Това разумно ли е? Те със сигурност знаят за ракетите ни. Не е много мъдро да заплашваме по подобен начин една могъща нация.
— Те трябва да знаят, че има граници, които не бива да преминават — настоя Цзян. — Те могат да ни наранят, но и ние можем да им отвърнем със същото. Разполагаме с оръжие, срещу което те нямат защита, а и тяхното сантиментално отношение към населението им работи в наша полза. Време е Америка да започне да ни възприема като равни, а не като малка държава, към чиято мощ могат да се отнасят с пренебрежение.
— Повтарям, другарю — каза Фан. — Това ще бъде един крайно неразумен акт. Когато някой е опрял пистолет в главата ти, не се опитваш да го сплашиш.
— Фан, ти си мой приятел от много години и аз винаги съм уважавал мнението ти, но сега грешиш. Американците имат респект единствено от силата. Това ще ги накара да се замислят. Лю, ракетите готови ли са за изстрелване?
Министърът на отбраната поклати глава.
— Не, вчера не успяхме да постигнем съгласие да ги приведем в готовност. Процедурата по зареждането им с гориво продължава близо два часа. След това могат да бъдат държани така около четиридесет и осем часа. После горивото трябва да се източи, да им се направи техническо обслужване — това продължава четири часа и отново да се заредят. Лесно можем постоянно да поддържаме половината от тях в състояние на готовност за изстрелване.
— Другари, мисля, че е в наш интерес да подготвим ракетите си за полет.
— Не! — противопостави се Фан. — Американците ще видят в това опасна провокация, а да ги предизвикваме по този начин е абсолютна лудост!
— Освен това Шен трябва да напомни на американците, че ние имаме такива оръжия, а те нямат — продължи Цзян, без да обръща внимание на колегата си.
— Така просто ще ги поканим да ни нападнат! — почти изкрещя Фан. — Те може и да нямат ракети, но имат други начини да ни атакуват и ако направим това сега, когато сме пред прага на войната, със сигурност ще получим отговор.
— Не мисля така, Фан — отвърна Цзян. — Те няма да заложат живота на милионите свои граждани срещу този на нашите. Нервите им няма да издържат в тази игра на комар.
— Комар, казваш. Ти си готов да разиграеш съдбата на страната ни на комар? Цзян, ти си луд. Това е лунатизъм — настоя Фан.
— Аз нямам глас на тази маса — започна Цян, — но съм член на партията, откакто навърших необходимата възраст, и през това време служих добре на Народната република, или поне така мисля. Нашата задача тук е да браним страната си, не да я разрушаваме. Какво направихме сега? Превърнахме Китай в крадец, в магистрален бандит и при това в провалил се магистрален бандит! Лю го каза. Загубихме играта, в която залогът бяха богатствата на Русия, и сега трябва да свикнем с това. Можем да възстановим щетите, които нанесохме на страната и на народа си. Затова обаче е необходимо да проявим смирение, а не грубо пренебрежение. Отправянето на заплахи към американците в този момент ще бъде проява на слабост, не на сила. Ще заприличаме на импотентен мъж, който се опитва да покаже своята мъжественост. Те ще го възприемат като глупав и безразсъден акт.
Цзян реагира веднага:
— Ако искаме да оцелеем като нация, ако искаме да оцелеем като управници на един могъщ Китай, трябва да накараме американците да разберат, че не могат да ни притискат повече. Другари, не допускайте грешка. Животът на всички тук е поставен на тази маса — с тези думи той прикова вниманието на присъстващите. — Не съм казал, че трябва да нанесем ядрен удар на Америка. Предложих да им демонстрираме нашата решимост и ако те ни притиснат твърде много, да ги накажем — тях и руснаците. Другари, предлагам да заредим ракетите си, да ги приведем в готовност и тогава Шен да каже на американците, че съществуват граници, които те не могат да преминат, без това да доведе до най-тежките възможни последствия.