— Знаеш ли, Юрий, добре би било да те има човек в трета група за специални операции.
— Какво е това, Джон?
— Като се върнем и глътнем по няколко питиета, ще ти кажа.
Групите се преоблякоха до хеликоптерите, с които щяха да летят. Боекомплектите за химическа защита на армията на САЩ бяха неудобни, но не чак толкова. Както много американски продукти, те представляваха осъвременен вариант на британска идея. Имаха подплата с активен въглен, който да абсорбира и да неутрализира токсичните газове и качулка, която…
— Не можем да използваме радиостанциите си с това — забеляза Майк Пиърс. — Прецаква антената.
— Опитай така — предложи Хоумър Джонстън, като откачи антената и я напъха под каската.
— Добре, Хоумър — каза Еди Прайс и направи същото. Американските кевларени каски се побираха спокойно под качулките, които щяха да останат свалени, докато използването им не станеше наложително. Когато привършиха с обличането, всички се натовариха по хеликоптерите и екипажите запуснаха турбодвигателите, произведени от „Дженерал електрик“. Хеликоптерите „Блекхоук“ излетяха. Хората от групите за специални операции се бяха настанили в удобни, по военните стандарти, седалки и затегнаха четириточковите обезопасителни колани. Кларк се настани отпред между двамата пилоти и включи шлемофона си в интеркома.
— Кой точно си ти? — попита Бойл.
— Ако ти кажа, ще трябва да те убия, но от мен да мине. От ЦРУ съм. Преди това бях във флотата.
— Тюлен? — попита Бойл.
— Имам си значка и всичко останало. Преди няколко години събрах тази група, казва се „Рейнбоу“. Специални операции, контратероризъм, такива неща.
— Хората от парка за развлечения?
— Това сме ние.
— Имахте един „Блекхоук“ при вас. Кой му беше шофьорът?
— Дан Малой. Като кара, отговаря на Мечка. Познаваш ли го?
— От морската пехота, нали?
— Да — кимна Кларк.
— Никога не съм го срещал, но съм слушал малко за него. Сега май е във Вашингтон.
— Да, като ни напусна, пое VMH-1.
— Вози президента?
— Правилно.
— Бомба — каза Бойл.
— От колко време се занимаваш с това?
— С карането на хеликоптер ли? О, вече осемнадесет години. Имам четири хиляди часа. Роден съм на „Хюи“, а отраснах на тези. Имам квалификация и за „Апач“.
— Какво мислиш за мисията?
— Дълга — кратко отговори пилотът. Кларк се надяваше, че това ще бъде единственият проблем. Болките в задника от седене минаваха доста бързо.
— Искаше ми се да има друг начин да го направя, Роби — каза Райън, докато дъвчеше обяда си. Беше му крайно неприятно да седи тук, в Белия дом, и да яде чийзбургер с най-добрия си приятел, докато други, включително двама души, които познаваше много добре, както току-що научи, отиваха да се изпречат на пътя на злото. Това бе достатъчно, за да убие апетита му. Той остави сандвича на масата и отпи глътка кола.
— А, то има — ако искаш да изчакаш два дни, колкото са необходими на „Локхийд-Мартин“ да сглоби бомбите, още един, за да ги транспортират със самолет до Сибир и още дванадесет часа, докато бъде изпълнена задачата. Може и повече. Самолетите „Блек Джет“ летят само нощем, нали не си забравил? — каза вицепрезидентът.
— Ти го понасяш по-леко от мен.
— Джак, на мен това не ми харесва повече, отколкото на теб, нали знаеш? Само че след като двадесет години е излитал и кацал на самолетоносачи, човек се научава да понася по-леко мисълта, че приятелите му са в опасност. Иначе може самият той да загази. Яж, човече, ще имаш нужда от силите си. Как е Андреа?
Този въпрос породи иронична усмивка.
— Издрайфа си червата тази заран. Дадох й моята кърпичка. Това я съсипва, тя се притеснява като някой, когото са оставили чисто гол на „Таймс Скуеър“ по обяд.
— Е, тя върши мъжка работа и не иска да я приемат като госпожица — обясни Роби. — Трудно е да бъдеш едно от момчетата, когато си нямаш пишка, но тя наистина се старае. Трябва да й се признае това.
— Кети казва, че това минава, но според Андреа не й минава достатъчно бързо — каза Джак и погледна към вратата, където специален агент Прайс О’Дей стоеше и бдеше над своя президент.
— Тя е добър боец — призна Джексън.
— Как е баща ти?
— Не е зле. Някаква църковна телевизия иска той и Джери Патерсън да направят още няколко издания на онова шоу в неделя сутрин. Все още мисли по въпроса. Парите ще му помогнат да постегне църквата.
— Двамата изглеждат впечатляващо заедно.
— Да, Джери не се справя зле за бяло момче. Той всъщност е свестен човек, поне така казва татко. Не съм сигурен за това шоу обаче. Твърде лесно е да отидеш в Холивуд и да започнеш да играеш за публиката, вместо да бъдеш пастир на своето стадо.