— Добре, какво става сега?
— Сър, ракетата, ако е насочена към нас, все още не е влязла в обхвата на радара.
— Можете ли да я свалите?
— Това е идеята, г-н президент — отвърна Блънди. — Д-р Грегъри тук някъде ли е?
— Тук съм, капитане — чу се глас и една сянка се приближи. — Исусе!
— Не се казвам така… Аз ви познавам! — доста изненадано каза Райън. — Майор… майор…
— Грегъри, сър. Почти бях станал полковник, когато дръпнаха щепсела. СОИ. Министър Бретано ме накара да се заема с осъвременяването на ракетите за системата „Егида“ — обясни физикът. — Предполагам, че сега ще видим как работи.
— Какво е вашето мнение? — попита Райън.
— При симулациите работеше добре — лаконично отвърна Грегъри.
— Радарен контакт. Имаме обект — каза един старшина първи клас. — Азимут три-четири-девет, разстояние деветстотин мили, скорост… това се казва скорост, сър. Скорост хиляда и четиристотин възела, не имам предвид четиринадесет хиляди възела, сър.
— Четири и половина минути — каза Грегъри.
— Смятате наум? — попита Райън.
— Сър, аз съм в бизнеса, откакто излязох от „Уест Пойнт“.
Райън дръпна за последен път и се огледа наоколо за…
— Заповядайте, сър — каза любезният старшина и му подаде един пепелник, който мистериозно се бе появил в Бойния информационен център. — Искате ли още една?
— Защо не? — отвърна президентът. Той изтегли от пакета още една цигара и старшината му я запали. — Благодаря.
— Капитан Блънди, може би ще обявите временна амнистия?
— Ако той не я обяви, аз ще го направя — каза Райън.
— Табелата „Пушенето разрешено“ светна, хора — съобщи първи главен старшина Лийк със странно задоволство в гласа.
Капитанът се огледа наоколо с раздразнение, но не каза нищо.
— Остават четири минути — това може и да няма чак такова голямо значение — отбеляза Райън толкова хладнокръвно, колкото му позволяваше цигарата. Вредна за здравето или не, тя понякога помагаше.
— Капитане, обаждане за президента по радиостанцията, сър.
— Къде да го приема? — попита Джак.
— Тук, сър, — каза друг старшина, който му подаде една слушалка и натисна съответния бутон.
— Райън.
— Джак, Роби е.
— Семейството нормално ли тръгна?
— Да, Джак, добре са. Хей, какво, по дяволите, правиш ти там долу?
— Опитвам се да оправя нещата, Роби. Не мога да избягам, приятел. Просто не мога.
— Джак, ако това нещо гръмне…
— Ще получиш повишение — прекъсна го Райън.
— Нали знаеш какво ще трябва да направя? — попита вицепрезидентът.
— Да, Роби, ще трябва да се включиш в играта — ти гониш. Бог да ти е помощ, ако това се случи — каза Райън и добави наум — Само че това вече няма да бъде мой проблем.
Това бе някаква утеха. Да убиеш някого с пистолет беше едно, но да убиеш милиони с ядрен… не, той просто не можеше да стори това, без после да налапа дулото.
„Прекалено добър католик си, Джак, момчето ми“, помисли си президентът.
— Господи, Джак — каза старият му приятел по цифровата кодирана радиовълнова линия. Явно си представяше какви ужаси щеше да му се наложи да сътвори, независимо от това дали е син на свещеник или не…
— Роби, ти си най-добрият приятел, който някой би могъл да има. Ако ние тук не успеем, грижи се за Кети и децата вместо мен, бива ли?
— Знаеш, че ще го направя.
— Ще знаем какво е положението след десет минути, Роб. Обади ми се тогава, а?
— Прието — отвърна бившият шофьор на Томкет. — Край.
— Д-р Грегъри, кажете ми нещо повече.
— Сър, насочената към нас ракета вероятно е техният еквивалент на нашата стара W-51. Пет мегатона или там някъде. Ще унищожи Вашингтон и всичко в радиус от десет мили. По дяволите, дори ще изпочупи прозорците в Балтимор.
— А какво ще стане с нас, тук?
— Нямаме шанс. Ако приемем, че е насочена в триъгълник с върхове Белия дом, Капитолия и Пентагона, килът на кораба може и да оцелее, но само защото е под водата. Хората не. Е, може би няколко големи късметлии във вашингтонското метро. То е достатъчно дълбоко под земята. Но и тяхното оцеляване е под въпрос, защото пожарите най-вероятно ще изтеглят всичкия въздух от тунелите — той сви рамене. — Подобно нещо не се е случвало досега. Нищо не може да се каже със сигурност, докато не стане.
— Какъв е шансът да не се задейства?
— Пакистанците се провалиха няколко пъти при изпитания — главите не се взривиха. Ние срещнахме подобен проблем веднъж — причината се оказа замърсяване с хелий. Това бе причината за фиаското и на онази бомба на терористите в Денвър…