— Спомням си.
— Добре — каза Грегъри. — В момента е някъде над Бъфало. Сега навлиза в атмосферата. Това би трябвало да я позабави малко.
— Сър, определено е насочена към нас, съобщиха от Националния военен команден център — каза някой.
— Разбрано — потвърди капитан Блънди.
— Обявена ли е тревога за цивилното население? — попита Райън.
— Съобщават по радиото, сър — отговори един моряк. — Върви и по Си Ен Ен.
— Хората сигурно са изпаднали в паника — промърмори Райън и отново дръпна от цигарата.
„Вероятно не. Повечето хора не знаят какво означава воят на сирените, а останалите не вярват на това, което съобщават по радиото“, помисли си Грегъри.
— Капитане, приближава се. Сега пресече границата между Пенсилвания и Ню Йорк…
— Системата активирана ли е? — попита Блънди.
— В пълна готовност сме, сър — отговори началникът на оръжейната секция. — Готови сме за стрелба с предната установка. Заповедта за откриване на огън е въведена. Всички ракети са Block-IV.
— Много добре — каза капитанът, наведе се напред, вкара ключа си в системата и го завъртя. — Системата е напълно активирана. Специален автоматичен режим.
Той се обърна към Райън и поясни:
— Сър, това означава, че компютърът поема нещата оттук нататък.
— Разстоянието до целта сега е триста мили — съобщи някой.
„Доста хладнокръвно приемат нещата“, помисли си Райън. „Може би просто не могат да повярват, че това се случва наистина… По дяволите, и на мен ми е трудно да повярвам…“
Той дръпна още веднъж от цигарата, докато наблюдаваше как пулсиращата точка на екрана слизаше надолу, следвайки изчисления от компютъра вектор на движение, който сочеше Вашингтон, окръг Колумбия.
— Всеки момент ще се задейства — каза началникът на оръжейната секция.
Не чакаха дълго. В следващия миг „Гетисбърг“ потръпна при излитането на първата ракета.
— Едно тръгна! — съобщи един матрос отдясно. — Едно тръгна чисто!
— Добре.
Ракетата SM2-ER имаше две степени. Първият заряд я изтласкваше от подобната на силоз шахта на предната установка, като оставяше след себе си плътна следа от сив дим.
— Идеята е да я прихванем на разстояние около двеста мили — обясни Грегъри. — Двете ракети се срещат там някъде и б-у-у-м!
— Там са предимно ферми, място за лов на фазани — каза Райън, като си припомни ловните излети в младежките си години.
— Хей, установих визуален контакт с копелето — извика някой. Към радара за контрол на огъня имаше камера с десеткратно увеличение, която сега показваше летящата към тях балистична ракета като безформено бяло петно, нещо като метеор, помисли си Райън.
— Прехващане след четири, три, две, едно… Ракетата се приближи до целта, но избухна зад нея. — Огън две!
„Гетисбърг“ отново потръпна.
— Две тръгна чисто! — съобщи същият глас.
Сега китайската ракета бе над Харисбърг, Пенсилвания, и бе „намалила“ скоростта си до тринадесет хиляди мили в час…
Излетя трета ракета, след секунда я последва и четвърта. При специалния автоматичен режим компютърът изстрелваше ракети, докато не получеше съобщение, че целта е унищожена. Това уреждаше всички в Бойния информационен център.
— Останаха само две Block-IV — каза началникът на оръжейната секция.
— Няма проблем, те са евтини — спокойно отбеляза капитан Блънди. — Хайде, бебче!
Номер две също експлодира зад целта, както показа телевизионната камера.
— Три, две, едно, сега!
Същото стори и номер три.
— Ох, мамка му, ох, боже! — възкликна Грегъри. Всички обърнаха глави към него.
— Какво? — попита Блънди.
— Инфрачервените търсещи системи — те се насочват към центроида на източника на инфрачервена светлина, а това е зад ракетата.
— Какво? — попита Райън. Стомахът му се бе свил на топка.
— Най-ярката част от целта е зад самата цел. Ракетите се насочват натам! Ох, мамка му! — ужасено отвърна д-р Грегъри.
— Пет тръгна, шест тръгна… и двете излетяха чисто — съобщи гласът отдясно.
Китайската ракета сега бе над Фредерик, щата Мериленд, и приближаваше вече с дванадесет хиляди възела…
— Това е, Block-IV свършиха.
— Активирай Block-Ill — без да се замисли, заповяда Блънди.
Следващите две прехващащи ракети направиха същото като предшественичките си — приближиха се на по-малко от метър до целта, но избухнаха точно зад нея, а скоростта й надвишаваше значително степента на възпламеняване на експлозивния заряд на бойните глави на S2-ER, така че поразяващите осколки не можеха да я настигнат…
— Огън седем! Чисто — „Гетисбърг“ потръпна отново.
— Тази е с радарно насочване — каза Блънди, като стисна юмрук пред гърдите си.