— Спечелих ли? — попита Генадий Йосифович. Той се протегна. Чувстваше се добре тази сутрин, беше разгледал картите, бе видял разположението на силите и знаеше, че държи по-добрата ръка. Ако това бе краят на войната и той бе спечелил, трябваше да е доволен, нали?
— Много добре. Поискай потвърждение от Москва.
Не беше лесно, разбира се. Частите в съприкосновение продължиха да си разменят изстрели още няколко часа, докато заповедите достигнаха до тях, след което стрелбата бавно утихна и нашественическите формирования започнаха да се изтеглят, а руснаците, изпълнявайки получените заповеди, не ги последваха. До залез слънце стрелбата и убийствата бяха прекратени. Църковни камбани започнаха да бият из цяла Русия.
Головко чу камбаните и видя хората по улиците, които пиеха водка и празнуваха победата на своята страна. Русия отново се чувстваше като велика сила и това повдигаше духа на хората. По-важното бе, че след още няколко години те щяха да започнат да събират реколтата от своите богатства. Преди това щяха да дойдат огромните заеми… и може би, може би Русия щеше най-сетне да завие зад ъгъла и да започне новото столетие добре, след като пропиля по-голямата част от предишното.
Нощта бе паднала, преди новината да се разпространи от Пекин до останалата част от Китай. Краят на войната, започнала толкова внезапно, шокира онези, които така и не разбраха причините или истинските факти за нея. После съобщиха, че правителството се е сменило и това бе още едно изненадващо събитие, чието обяснение щеше да дойде по-късно. Временен премиер бе Фан Ган, познат повече от снимки, отколкото с думи и дела. Той обаче изглеждаше стар и мъдър, а досега Китай бе по-скоро страна на импулса, отколкото на задълбочената мисъл, така че нещата сигурно щяха да се променят, доста по-късно за обикновените хора. Последните свиваха рамене и обсъждаха объркващите новини със спокойни и премерени думи.
За един конкретен човек в Пекин последните събития означаваха промяна в работата, ако не в същността й, то поне в нейната значимост. Мин излезе на вечеря — ресторантите не бяха затворени, с чуждестранния си любовник. Двамата обсъждаха изключителните събития от деня над питиетата и фидето си, след което се отправиха към апартамента му за десерта.