— Олеле! Олеле! Олеле! — квикна си Прасчо и му се искаше да побегне, но веднъж дошъл толкова близо, той реши да види как изглежда Муслона. Промъкна се до Капана и надникна вътре…
През това време на дъното Мечо Пух се мъчеше да измъкне главата си от гърнето. И колкото я клатеше, толкова повече главата му се напъхваше навътре.
— Ами сега? — викна той в гърнето.
И:
— О, помощоо… ощ!
А най-често:
— Ох!
Той се мъчеше да блъсне гърнето в нещо, но понеже не виждаше — не успяваше да се блъсне; тогава се опита да се изкатери вън от Капана, но като не виждаше нищо друго освен гърнето — и то една съвсем малка част от него, — не успяваше да си намери пътя. Най-после Пух си вдигна главата заедно с гърнето и изрева от Мъка и Отчаяние.
Точно в този момент Прасчо надникна в Капана.
— Помощ! Помооо-ощ! — изквича Прасчо. — Муслон! Ужасен Муслон!!!
И той хукна назад колкото му държаха краката, като продължаваше да квичи:
— Помощ! Помооо… ощ!! Служасен Мон!!!
— … мощ!… мощ!… Жасен Муслон!!!
— …ощ!… ощ!! Мослен Ужасон!!!
Прасчо продължаваше да квичи като побеснял и да тича чак до къщата на Кристофър Робин.
— Какво се е случило, Прасчо? — каза Кристофър Робин, като ставаше от леглото.
— … Мощ! — изквича Прасчо така задъхан, че звуковете едва излизаха от гърлото му. — Мус… Мусл… Слон!!
— Къде?
— Там! — изквича Прасчо, като посочи с крачето си.
— Как изглежда?
— Като… Като… Има най-голямата глава, която си виждал някога! Грамадно нещо, като… като Нищо! Огромно! Като… Е, като… и аз не знам… като гигантско Голямо Нищо! Като гърне!
— Добре — каза Кристофър Робин, като си нахлузваше обувките. — Отивам да го видя. Ела!
Прасчо не се страхуваше, щом беше с него, и те отидоха.
— Аз вече го чувам, а ти?… — квикна Прасчо възбуден, когато наближиха.
— И аз чувам нещо! — квикна Прасчо.
Това „нещо“ беше Пух, който си блъскаше главата с гърнето в един корен.
— Ето — квикна Прасчо. — Нали е ужасно? — И той се притисна до ръката на своя приятел.
Изведнъж Кристофър Робин започна да се смее и се смя… и се смя… и се смя… и се смя… и докато той продължаваше да се смее — „Трясс!“ — главата на Муслона се блъсна в корена, гърнето се Разби и се показа главата на Пух.
Тогава Прасчо разбра какво Глупаво Прасенце е и така се засрами, че побягна в къщи и си легна с главоболие. А Кристофър Робин и Пух отидоха да закусят заедно.
— О, Мечо — каза Кристофър Робин, — да знаеш как те обичам!
— И аз — каза Пух.
Глава шеста,
в която Ийори има Рожден ден и получава два подаръка
Ийори, старото сиво Магаре, застана край потока и се огледа във водата.
— Трагично! — каза той. — Това е то! Трагично!!
Обърна се и тръгна по брега. Двадесетина крачки по-надолу той прегази потока, продължи бавно по отсрещния бряг, после пак се огледа във водата.
— Както и предполагах! Не изглеждам по-добре и от тази страна! Но никой не обръща внимание! Никой не се е загрижил! Трагично! Това е то!
Нещо изшумоля зад него. Беше Пух.
— Добро утро, Ийори!
— Добро утро, Пух Мечо — каза Ийори мрачно. — Ако наистина е добро утрото! В което се съмнявам!
— Защо, какво се е случило?
— Нищо, Пух Мечо, нищо! Не всички могат… Някои не могат! Само това мога да кажа!
— Някои не могат какво? — попита Пух, като си почеса носа.
— Игривост! Песни и танци! Фаталност!
— О! — каза Пух. После мисли дълго и попита: — Какво е фаталност?
— Съдба! — продължи Ийори мрачно. — Френска дума, която значи съдба! Аз не се оплаквам, но Това е то!
Пух седна на един голям камък и се опита да проумее. Това му приличаше на гатанка, а той никак не можеше да ги отгатва, защото беше Мече с Много Малък Ум. И той затананика на Ийори за Гатанката:
Това беше първият куплет. Когато Мечето го свърши, Ийори не прояви неодобрение, затова Пух най-любезно му изпя и втория куплет:
Ийори пак не произнесе нито думичка и Пух измънка последния куплет почти на себе си: