— Така е! — каза Ийори. — Песни! Тра-ла-ла-ла, рим-тим-тим! И да събираме цветя! Май! Забавляваме се!
— Аз да! — каза Пух.
— Някои могат! — каза Ийори.
— Защо? Какво се е случило?
— Нима се е случило нещо?
— Изглеждаш толкова тъжен, Ийори!
— Тъжен? Защо да съм тъжен? Днес е моят рожден ден! Най-щастливият ми ден в годината!
— Твоят рожден ден?! — каза Пух крайно изненадан.
— Разбира се! Не виждаш ли? Погледни всички подаръци, които съм получил! — Той разлюля широко крака си. — Погледни тортата с „Честит Рожден Ден“, Свещите! Розовата захар!
Пух погледна първо надясно… после наляво:
— Подаръци? Торта? Къде?
— Не можеш ли да ги видиш?
— Не! — каза Пух.
— И аз също! — каза Ийори. — Шега! — обясни той. — Ха, ха!
Пух си почеса главата, малко смутен от всичко това.
— Наистина ли имаш днес рожден ден? — попита той.
— Да! Днес!
— О! Тогава приеми моите най-сърдечни благопожелания, Ийори.
— Приеми и ти моите, Пух Мечо!
— Днес не ми е рожден ден!
— Да. Днес е моят.
— Но ти каза: „Приеми моите благопожелания…“
— А защо не? Не би искал да бъдеш нещастен на моя рожден ден, нали?
— О! Разбрах! — каза Пух.
— Достатъчно тежко е — рече Ийори почти съкрушен — сам да бъда нещастен, без подаръци, без торта, без свещи и без най-обикновено внимание от другите, та да бъде също така и друг нещастен…
Това беше вече много за Пух.
— Чакай ме тук! — извика той на Ийори и забърза колкото можеше към дома си. Защото почувства, че трябва веднага да занесе някакъв подарък на Ийори, а по пътя имаше време да намисли какво ще е най-подходящо.
Пред дома си той завари Прасчо, който подскачаше пред вратата му, за да достигне чукчето.
— Здравей, Прасчо — каза Пух.
— Здравей, Пух — каза Прасчо.
— Какво се мъчиш да направиш?
— Мъча се да стигна чукчето — каза Прасчо. — Тъкмо минавах наблизо.
— Дай да ти помогна — каза Пух учтиво. Той хвана чукчето и почука на вратата.
— Току-що се видях с Ийори — започна той. — Бедният Ийори е в Много Тежко Положение, защото има рожден ден и никой не се е сетил за това. И сега Ийори е много Мрачен — ти знаеш какъв си е… и такъв е сега… Колко се бавят да отворят тези, дето живеят тук! — И Пух повторно почука.
— Ама, Пух! — каза Прасчо. — Това е твоят дом!
— О! — каза Пух. — Наистина! Тогава да влезем.
И така те влязоха.
Първото нещо, което Пух направи, беше да провери в долапа дали не е останало някое много малко гърненце с мед. Имаше едно и той го свали.
— Ще го дам на Ийори — обясни Пух. — Подарък. Какво ще му дадеш ти?
— Не може ли да го подарим заедно — предложи Прасчо, — от двама ни?
— Не — каза Пух, — това не е добър план!
— Добре. Тогава ще му подаря балонче. Остана ми едно от миналия празник. Да отида да го взема, а?
— Това, Прасчо, е много добра идея. Точно от това се нуждае Ийори, за да се развесели. Никой не може да се развесели без балонче.
Прасчо тръгна към дома си, а Пух пое на другата страна с гърненцето под мишница.
Бе топъл ден, а той имаше много да върви. Беше отминал вече средата на пътя, когато едно чудно усещане го обзе. То започна от върха на носа му, премина като гъдел през цялото му тяло… та чак до петите. Сякаш някой вътре в него казваше: „Ей, Пух! Време е вече за малко нещо…“
— Нима, нима? — каза Пух. — Не знаех, че е толкова късно.
Той седна и повдигна похлупака на гърненцето си.
— Цяло щастие е, че го нося със себе си — помисли гласно той. — Не много мечки, тръгнали на път в такъв горещ ден, биха се сетили да носят със себе си нещо за похапване. — И започна…
— Чакай сега да видя — каза си той, като лизна за последен път дъното на гърнето, — закъде бях тръгнал? А, да, за Ийори — и бавно се изправи. И изведнъж се опомни: беше изял подаръка за рождения ден на Ийори.
— Ами сега?! — завайка се Пух. — Какво да правя? Трябва да му подаря нещо!
Отначало не можа да измисли нищо. После изведнъж се сети: „Ами че това е много хубаво гърненце, дори и както няма мед в него! И ако аз го измия хубаво и намеря някой да напише върху него, «Честит рожден ден», Ийори може да си слага неща в него и то ще му бъде от Полза.“ И тъй като минаваше край Голямата Гора, той се отби в нея, да отиде при Бухала, който живееше там.
— Добро утро, Бухале!
— Добро утро, Пух — каза Бухала.
— Сърдечни благопожелания за рождения ден на Ийори! — каза Пух.
— О! Така ли било!
— Какво ще му подариш, Бухале?