— Какво ще му подариш ти, Пух?
— Подарявам му едно Полезно Гърненце, да си слага Разни Неща в Него, и искам да те помоля…
— Това ли е? — попита Бухала, като взе гърнето от лапите на Пух.
— Да. Аз исках да те помоля…
— Някой е държал мед в него — каза Бухала.
— Всичко можеш да държиш в него — каза Пух възбуден. — То е Много Полезно и така, а аз исках да те помоля…
— Трябва да напишеш Честит Рожден Ден на него…
— Тъкмо това исках да те помоля — каза Пух, — защото моят правопис е Разклатен. Добър ми е иначе правописът, но се Клати и буквите отиват не на мястото си. Ти би ли написал върху него „Честит рожден ден“ вместо мен?
— Хубаво гърне — каза Бухала, като го оглеждаше от всички страни. — Може ли да го дадем от двама ни?
— Не — каза Пух, — това не е добра идея. А сега първо аз ще го измия, а после ти ще го напишеш.
Той изми гърнето и го изсуши, докато Бухала си подостряше молива и се чудеше как да напише „рожден ден“.
— Можеш ли да четеш, Пух? — попита той малко тревожно. — Отвън на вратата има надписи за чукането и звъненето, които Кристофър Робин написа. Можеш ли да ги прочетеш?
— Кристофър Робин ми каза какво е написано и тогава можах.
— Е добре, тогава аз ще ти кажа какво съм написал тук и ти ще можеш да го прочетеш.
И Бухала написа. Това написа:
ЧтИТ оРждН ДЕм
Пух го погледна с възторг.
— Тук е казано: „Честит рожден ден“ — каза Бухала небрежно.
— Хубаво е! И дълго! — каза Пух възхитен.
— Всъщност аз написах, разбира се, „Много честит Рожден ден, с обич от Пух!“ Естествено изхабих доста молив, докато напиша толкова дълго нещо.
— О! Виждам!
Докато ставаше всичко това, Прасчо стигна до дома си, за да вземе балона за Ийори. Той го притисна здраво до гърдите си, да не хвръкне, и се затича колкото можеше по-бърже, за да стигне при Ийори преди Пух. Искаше му се пръв да поднесе подаръка, та да изглежда, че се е сетил, без някой да му каже.
Като тичаше, той си мислеше колко благодарен ще бъде Ийори и не гледаше къде стъпва… Внезапно кракът му попадна в една заешка дупка и той се просна по корем.
— Бум!!!???!!!
Прасчо остана проснат.
Нещо се бе случило. Най-напред му се стори, че целият свят експлодира, после помисли, че част от Гората, а после му се стори, че само той, и че сега той е сам на Луната или някъде другаде и никога вече няма да види нито Кристофър Робин, нито Пух, нито Ийори. А най-после си каза: „Дори и да съм на Луната, няма защо да лежа проснат по корем през всичкото време!“ Затова се изправи предпазливо и се огледа наоколо.
Все още беше в Гората!
— Интересно! Какво тогава избумтя така? Аз не мога да издам такъв гърмеж при падане! А къде ми е балонът? И какво търси тук това малко, влажно парцалче?
Това беше балонът!
— Олеле, олеле! Късно е вече, не мога да се върна, а и нямам друг балон! А може би Ийори не обича балони чак толкова!
Той се помъкна нататък, сега вече тъжен, стигна до Потока, където беше Ийори, и му извика:
— Добро утро, Ийори!
— Добро утро, малки Прасчо! — каза Ийори. — Ако наистина е добро утрото! В което се съмнявам! Но това няма значение!
— Сърдечни благо пожелания за деня — каза Прасчо, като се приближи.
Ийори престана да се оглежда в Потока и се обърна учуден към Прасчо:
— Повтори го пак! — каза той.
— Сърдечни благ…
— Почакай за момент!
Крепейки се на три крака, Ийори предпазливо повдигна четвъртия зад ухото си.
— Вчера го правих — обясни той, като падаше за трети път. — Много е лесно и така чувам по-добре… Готово! Кажи какво каза? — И наведе с крак ухото си напред.
— Сърдечни благопожелания за Деня! — повтори Прасчо.
— Мен ли имаш предвид?
— Разбира се, Ийори!
— За моя рожден ден?
— Да.
— Значи имам истински рожден ден?
— Да, Ийори, и ти донесох подарък.
Ийори свали десния си крак от дясното ухо и с голяма мъка вдигна левия.
— Трябва да го чуя и с другото ухо — каза той. — Хайде пак!
— Подарък! — извика Прасчо.
— За мен?!
— Да.
— За моя рожден ден?
— Разбира се, Ийори!
— Значи ще имам истински рожден ден?
— Да, Ийори! И ти донесох балон!
— Балон? — извика Ийори. — Ти каза балон? Тези големи цветни неща, които издухваш нагоре? Игривост! Песни и танци! И ние значи като всички!
— Да! Само че… много съжалявам, Ийори… но когато тичах да ти го донеса, паднах.
— Колко жалко! Бързал си много! Дали не си се ударил лошо, малък Прасчо!
— Не, но… аз… аз… О, Ийори, аз… аз пукнах балона!
Последва дълго мълчание.