— Моя балон? — каза Ийори най-после.
Прасчо кимна.
— Балона за моя рожден ден?
— Да, Ийори — каза Прасчо, като подсмърчаше леко. — Ето го. Заедно със сърдечни благопожелания! — И той подаде на Ийори влажната дрипа.
— Това ли е то? — каза Ийори малко изненадан.
Прасчо кимна.
— Моят подарък?
Прасчо кимна пак.
— Балонът?
— Да!
— Благодаря ти, Прасчо — каза Ийори. — Нали нямаш нищо против да те попитам — продължи той. — Какъв цвят имаше този балон, когато той… беше балон?
— Червен.
— Да, значи… Червен — мърмореше си той, — любимият ми цвят… Колко голям беше?
— Почти колкото мен.
— Да! Значи… колкото Прасчо — каза си тъжно Ийори, — любимата ми големина! Добре! Добре!
Прасчо се чувстваше страшно неловко и не знаеше какво да каже. Тъкмо си отвори устата, за да каже все пак нещо, и реши, че няма смисъл да го казва, когато се чу вик от другата страна на Потока и там се показа Пух.
— Сърдечни благопожелания по случай рождения ти ден! — извика Пух, забравил, че вече беше казал това.
— Благодаря ти, Пух! Вече ги получих — каза мрачно Ийори.
— Донесох ти малък подарък — извика Пух развълнуван.
— Вече имам…
Пух прецапа Потока и застана пред Ийори, а Прасчо подсмърчаше отстрана с глава между ръчичките си.
— Много полезно гърненце — каза Пух. — Ето го! И на него е написано: „Честит Рожден Ден, с обич от Пух!“ Погледни: може да си слагаш разни неща вътре. Ето!
Ийори страшно се зарадва, като видя гърненцето.
— Ето — каза той, — мисля, че Балонът ми тъкмо ще влезе в гърненцето.
— О, не, Ийори — каза Пух, — балоните са много големи, за да влязат в Гърненце. Това, което се прави с Балон, е да го хванеш за връвта…
— Но не и моят! — каза Ийори гордо. — Погледни, Прасчо! — И докато Прасчо погледна натъжен, Ийори хвана със зъби Балона и внимателно го вкара в гърнето. След това го измъкна и го сложи на земята. После пак го вдигна, спусна го внимателно и го върна обратно.
— Ето — каза Пух, — влиза вътре!
— Ето — каза Прасчо, — излиза вън!
— Нали? — каза Ийори. — Влиза и излиза като нищо!
— Много се радвам — каза Пух щастлив, — че се сетих да ти подаря Полезно Гърне, за да си слагаш неща в него!
— Много се радвам — каза Прасчо щастлив, — че се сетих да ти подаря Нещо, което да слагаш в Полезното Гърне!
Но Ийори не чуваше нищо. Той вадеше балона и го пускаше пак, щастлив като никога.
— А аз подарих ли му нещо? — попита Кристофър Робин тъжно.
— Разбира се — казах, — ти му подари… не помниш ли… една малка… една малка… малка…
— Подарих му една кутийка бои да си рисува неща…
— Да!
— Но защо не му я бях дал още сутринта?
— Ти беше зает да му приготвиш празненството, торта с крем отгоре, три свещи, името му с розова захар и…
— Да, спомням си! — каза Кристофър Робин.
Глава седма,
в която Кенга и бебето Ру идват в Гората и Прасчо бива окъпан
Никому, изглежда, не беше известно откъде дойдоха те, но ето ги в Гората — Кенга и Ру, бебето. Когато Пух попита Кристофър Робин:
— Как дойдоха тук?
Кристофър Робин каза:
— По Обикновения Начин, ако знаеш какво значи това, Пух.
И Пух не каза:
— О!
Само поклати два пъти главата си и повтори:
— Значи по Обикновения Начин? Аха! — И отиде тогава при приятеля си Прасчо, за да види какво мисли той по въпроса. У дома му завари Зайо и всички заговориха за това.
— Ето кое не ми харесва в тази работа — каза Зайо, — ето ни тук Пух и Прасчо, и аз, и изведнъж…
— И Ийори! — каза Пух.
— … и Ийори, и изведнъж…
— И Бухала — каза Пух.
— … и Бухала, и изведнъж…
— О, и Ийори — каза Пух. — Щях да го забравя!
— Ето ни значи всички и… събуждаме се една сутрин и най-неочаквано намираме какво? Намираме Едно Странно Животно между нас! Животно, за което дори не сме чували някога нещо! Животно, което носи децата си в джобовете си! Представете си, че и аз понеса моите деца в моите джобове — колко джоба ще ми трябват?
— Шестнадесет?
— Седемнадесет, нали? — каза Зайо. — И един за носната ми кърпичка, значи осемнадесет. Осемнадесет джоба на един костюм! Представяте ли си го?!
Последва дълго мълчание в размисъл…
Изведнъж Пух, който се беше изчервил от напрегнатото мислене, каза:
— Сметнах ги: петнадесет!
— Кое? — попита Зайо.
— Петнадесет!
— Петнадесет какво?
— Твоето семейство.
— Е, какво от туй?
Пух си почеса носа и каза, че той мислел, че Зайо говори за своето семейство.
— Нима! — каза Зайо иронично.