Един хубав ден Пух се дотътри сред Гората, за да види дали приятелят му Кристофър Робин се интересува изобщо от Мечки. Тази сутрин по време на закуската (проста закуска — една-две медени питки, леко намазани с мармалад) той изведнъж съчини нова песен. Започваше така:
Като стигна дотук, той си почеса главата и си помисли: „Чудесно начало за една песен, но какъв да бъде вторият стих?“ Изпя три пъти „Хей!“ — но това не му помогна. „Може би ще е по-добре — помисли той, — ако изпея:
Изпя го… но не вървеше.
„Ами ако изпея първия стих два пъти много бързо, може би ще се окаже, че пея третия и четвъртия стих, преди да съм помислил за тях, и така ще стане Хубава Песен. Хайде!“
Пух беше толкова доволен от тази песничка, че я пя през целия път до сред Гората.
„Ако продължавам да я пея — мислеше си той, — ще стане време да получа нещо малко… и тогава последният стих няма да е верен!“ И започна да си го тананика без думи.
Кристофър Робин седеше пред вратата на къщичката си и си обуваше Големите Ботуши. Щом видя Големите Ботуши, Пух вече знаеше, че ще има Приключение, затова бързо избърса меда от нослето си с опакото на лапата, приглади кожуха си колкото можеше по-добре, за да изглежда Готов на Всичко.
— Добро утро, Кристофър Робин — извика той.
— Здравей, Пух Мечо! Не мога да обуя тези ботуши!
— А, лошо!
— Ще бъдеш ли така добър да ме подпираш отзад, защото трябва да ги дърпам толкова силно, че падам по гръб.
Пух седна зад него, заби пети в земята и здраво се облегна на гърба му. И Кристофър Робин се облегна здраво на неговия. И тегли… и тегли… докато ги нахлузи.
— И това стана! — каза Пух. — Сега какво ще правим?
— Всички отиваме на една Експедиция — каза Кристофър Робин, като стана и се отърсваше. — Благодаря ти, Пух!
— На Екседиция ли отиваме? — каза жадно Пух. — Досега май не съм ходил на такова място. Къде е Екседицията?
— Експедиция, глупаво Мече! Има едно „пе“ по средата!
— О! — каза Пух. — Зная.
Всъщност не знаеше.
— Ще откриваме Северния Полюс.
— О! — каза Пух. — Какво е Северният Полюс?
— Нещо, което се открива! — каза Кристофър Робин безгрижно, но не много уверен.
— О! Разбрах! — каза Пух. — Нужни ли са мечки за откриването?
— Ами да! И Зайо, и Кенга, и всички вие! Това е Експедиция: да се наредят всички в дълга редица! Ти по-добре иди им кажи да се приготвят, докато прегледам дали ми е в ред пушката. Всички да носим Провизии.
— Да носим какво?
— Неща за ядене.
— О! — извика Мечо радостно. — Пък аз мислех, че каза Провизии! Отивам да им кажа.
И той хукна нататък.
Най-напред срещна Зайо.
— Здравей, Зайо — каза той, — ти ли си?
— Да кажем, че не съм — каза Зайо, — да видим какво ще стане тогава!
— Има съобщение за теб.
— Ще му го предам!
— Всички отиваме на Екседиция с Кристофър Робин.
— Какво е то, когато си вече там?
— Нещо като лодка, мисля — каза Пух.
— О! Такова нещо, значи!
— Да. И ще открием Полюс ли, Колюс ли… Каквото и да е, ще го откриваме!
— Ние ли? — каза Зайо.
— Да. И трябва да си вземем Про — неща за ядене, в случай че ни се прииска да ядем. Сега отивам при Прасчо. А ти ще кажеш на Кенга, нали?
Той остави Зайо и забърза към Прасчови.
Прасчо седеше на земята пред вратата на къщата си и весело духаше едно глухарче, за да узнае „дали това ще се случи тази година… догодина… някога или никога!“ И тъкмо разбра, че „няма да се случи никога“, и се мъчеше да си спомни какво нямаше да се случи, като се надяваше, че е било нещо неприятно, когато Пух пристигна.
— О, Прасчо — каза Пух възбуден, — отиваме всички на Екседиция с неща за ядене, за да открием нещо!
— Какво да открием? — тревожно попита Прасчо.
— Ами… нещо!
— Да не е нещо свирепо?
— Кристофър Робин не спомена за свирепо. Каза само, че има едно „пе“ по средата.
— Аз се боя само от зъбите им. Но щом Кристофър Робин идва с нас, от нищо не ме е страх.
Скоро всички бяха готови сред Гората и Експедицията тръгна. Начело вървяха Кристофър Робин и Зайо, следваха — Прасчо и Пух, после Кенга с Ру в джоба си и Бухала, след тях — Ийори и най-накрая — една дълга редица от приятелите и роднините на Зайо.