Той напусна прозореца и започна да търси из тази част на къщата си, която не беше под водата. Накрая намери един молив, парченце суха хартия и една бутилка със запушалка.
Написа на едната страна на хартията:
помОщ!
ПрасЧо Аз
а на другата страна:
Аз прАсчО
ПоМоЩ!
помОщ!
Тогава напъха хартийката в бутилката, запуши я колкото можеше по-добре, наведе се през прозореца колкото можеше по-навън, без да падне, и хвърли бутилката колкото можеше по-далеч:
„Пляс!“
След малко бутилката изплува и той я наблюдаваше как бавно се губи в далечината, докато очичките го заболяха да се взира, и понякога му се струваше, че вижда бутилката, а понякога — че това е само вълничка, която е сметнал за… И изведнъж разбра, че никога вече няма да я види и че е направил всичко, което може, за да се спаси.
„Сега — мислеше си той — някой друг трябва да направи нещо и се надявам, че ще го направи бързо, защото, ако не го направи, ще трябва да плувам, а не мога! Затова се надявам да го направи бързо.“ — След това въздъхна дълбоко и си каза: — Ех, да беше тука Пух!
Когато дъждът започна, Мечето спеше.
Валеше… и валеше… и валеше…
а то —
спеше… и спеше… и спеше…
Беше прекарало един уморителен ден. Нали си спомняте как Пух откри Северния Полюс. Той беше толкова горд, че попита Кристофър Робин дали няма и други Полюси, такива, които могат да бъдат открити от Мече с Малко Ум.
— Има Южен Полюс — каза Кристофър Робин — и смятам, че има Източен Полюс и Западен Полюс, при все че хората не обичат да говорят за тях.
Пух беше толкова развълнуван, когато чу това, че предложи да направят Екседиция за откриване на Източния Полюс, но Кристофър Робин беше намислил да направи нещо друго с Кенга, така че Пух тръгна сам да открива Източния Полюс.
Дали го откри, или не — съм забравил. Но беше толкова уморен, когато се върна у дома си, че по средата на вечерята, след като беше ял малко повече от половин час, той дълбоко заспа на стола си и спа… и спа… и спа…
И изведнъж засънува:
Намираше се на Източния Полюс, а той беше много студен Полюс, покрит с най-студения сняг и лед. Пух беше намерил там един кошер, за да спи в него, но нямаше място за краката му и те останаха отвън.
Диви Невестулки, каквито населяват Източния Полюс, дойдоха и започнаха да скубят козина от краката му, за да си направят Гнезда за Малките. И колкото повече го скубеха, толкова по-студено ставаше на краката му… докато внезапно се събуди с едно: „Ох!“
И ето го, седи на стола си, краката му във вода и вода — навсякъде около него!
Пух прецапа до вратата и погледна навън…
„Работата е Сериозна — каза си той. — Трябва да се Спасявам.“
И той грабна най-голямото си гърне с мед и се спаси с него върху най-дебелия клон на дървото, високо над водата; после слезе пак долу и се спаси с друго гърне мед… и когато свърши с цялото Спасяване — ето го Пух, седи на клона, клати си краката, а до него — десет гърнета с мед…
Два дни по-късно Пух седи на клона, клати си краката и край него — четири гърнета с мед…
Три дни по-късно Пух седи на клона, клати си краката, а на клона до него — едно гърне с мед.
Четири дни по-късно Пух седи…
На четвъртата сутрин бутилката на Прасчо доплува до дървото на Пух и със силен вик „Мед!“ Пух се гмурна във водата, грабна бутилката и я спаси на клона.
— Жалко! — каза Пух. — Напразно се измокрих! И защо е тази хартийка вътре?
Извади я и я разгледа.
„Това е Известие — каза си той. — Така е. А тази буква е «П». Така… така: «П» значи Пух. Значи много важно Известие за мен, а аз не мога да чета! Трябва да намеря Кристофър Робин или Бухала, или Прасчо — един от тези Способни Четци, които могат да четат. Те ще ми кажат какво е това известие. Само че не знам да плувам. Жалко!“
Тогава му дойде една идея и трябва да призная, че за Мече с Толкова Малко Ум бе много добра идея. То си каза: „Ако бутилка може да плува, значи и гърне може да плува. И ако гърнето плува, аз мога да седна отгоре му ако е достатъчно голямо гърне.“
Така той взе най-голямото си гърне и го запуши.
„Всички лодки трябва да имат имена — каза си той. — Затова ще нарека моята лодка «Плаваща Мечка».“
С тези думи той спусна гърнето във водата и скочи след него.
Известно време Пух и „Плаваща Мечка“ не бяха сигурни кой от двамата трябва да бъде отгоре.
Но след като Пух опита едно-две положения, те се установиха: „Плаваща Мечка“ отдолу, а Пух, победоносно седнал отгоре, енергично гребеше с крака…