Кристофър Робин живееше на най-високото място в Гората.
Валеше… и валеше… и валеше… Но водата не можеше да стигне до неговия дом. Беше доста забавно да гледа надолу към долината, залята с вода.
Валеше толкова силно, че почти през всичкото време той трябваше да прекарва вътре. Затова си мислеше разни неща. Всяка сутрин излизаше с чадъра си и забучваше една пръчка до самата вода. И всяка следваща сутрин, когато пак излизаше, не можеше вече да види пръчката, а забучваше нова до новото място на водата и всяка сутрин пътят, който извървяваше от къщичката си до водата, ставаше все по-къс.
На петия ден сутринта той видя, че водата го е обградила от всички страни, и разбра, че за първи път в живота си се намира на истински остров. Това бе много вълнуващо!
Именно тази сутрин Бухала прилетя, за да попита своя приятел Кристофър Робин: „Как си?“
— Чудесно е, Бухале, да живееш на остров!
— Атмосферните условия са много неблагоприятни напоследък — каза Бухала.
— Кои?
— Вали — обясни Бухала.
— Да — каза Кристофър Робин, — вали.
— Нивото на наводнението е достигнало безпрецедентна височина!
— Кое?
— Има много вода наоколо — обясни Бухала.
— Да — каза Кристофър Робин, — много е!
— Все пак изгледите бързо стават по-благоприятни. Всеки момент…
— Виждал ли си Пух?
— Не. Всеки момент…
— Надявам се да е добре — каза Кристофър Робин. — Безпокоя се за него. Дано са заедно с Прасчо! Мислиш ли, че са добре, Бухале?
— Надявам се. Всеки момент…
— Иди да го видиш, Бухале! Пух няма много ум и може да извърши някоя глупост, а аз толкова го обичам! Разбираш ли, Бухале?
— Разбира се! — каза Бухала. — Отивам… и веднага обратно.
И той отлетя.
След малко се върна:
— Пух го няма!
— Няма ли го?
— Бил е там. Седял е на клона на дървото пред къщата си с девет гърнета мед. Но сега го няма.
— О, Пух! — извика Кристофър Робин. — Къде си?
— Тук съм! — чу се ръмжащ глас зад гърба му.
— Пух!
И те се хвърлиха в прегръдките си.
— Как дойде дотук, Пух? — попита Кристофър Робин, когато пак можеше да приказва.
— С лодката си — каза Пух гордо. — Получих Много Важно Известие, изпратено ми в бутилка. Но понеже ми е влязла вода в очите, не можах да го прочета, затова ти го донесох. С лодката си!
С тези горди думи той подаде Известието на Кристофър Робин.
— Но то е от Прасчо! — извика Кристофър Робин, когато го прочете.
— Нищо ли няма написано за Пух? — каза Мечето, като надничаше над рамото му.
Кристофър Робин прочете на глас Известието.
— О, значи тези „Пе“-та са прасчовци! Аз мислех, че са пуховци!
— Трябва да го спасим веднага. Мислех, че е с теб, Пух! Бухале, можеш ли да го спасиш на гърба си?
— Не вярвам — каза Бухала след тъжен размисъл. — Съмнително е дали необходимите дорзални мускули…
— Тогава ще отлетиш ли веднага да му кажеш, че Помощ Идва? А Пух и аз ще измислим Помощта и ще отидем колкото може по-бързо от всякога! О, не приказвай, Бухале! Бързай!
И както все още се канеше да каже нещо, Бухала литна…
— А сега, Пух — каза Кристофър Робин, — къде е твоята лодка?
— Трябва да ти кажа — говореше Пух, като слизаха към брега на острова, — че тя не е обикновена лодка. Понякога е Лодка, а понякога е по-скоро Инцидент! Зависи!
— От какво зависи?
— От това, дали си отгоре, или отдолу.
— О! Но къде е тя?
— Там! — каза Пух, като сочеше гордо към „Плаваща Мечка“.
Кристофър Робин не очакваше такава лодка и колкото повече я гледаше, толкова повече си мислеше колко Храбро и Умно Мече Пух е той! И колкото повече Кристофър Робин мислеше за това, толкова повече Пух скромно навеждаше нослето си и се стараеше да не изглежда такъв герой.
— Много е малка за двама ни — каза Кристофър Робин тъжно.
— За трима ни, с Прасчо!
— Това я прави още по-малка. О, Пух Мечо, какво да правим?
Тогава това Мече, Пух Мечето, Мечо Пух, П.Н.П. (Приятел на Прасчо) З.Д. (Зайов Другар), О.Н.П. (Откривател на Полюса), У.Н.И. и Н.Н.О. (Утешител на Ийори и Намирач на Опашки) — всъщност самият Пух — каза нещо толкова умно, че Кристофър Робин можа само да го погледне със зяпнали уста и ококорени очи, чудейки се дали това е наистина Мечето с Много Малко Ум, което отдавна познаваше и обичаше!
— Можем да отидем с твоя чадър — каза Пух.
— ?
— Можем да отидем с твоя чадър — повтори Пух.
— ??
— Можем да отидем с твоя чадър — каза Пух.
— !!!!!!
Изведнъж Кристофър Робин разбра, че могат! Отвори чадъра и го сложи във водата с дръжката нагоре.
Чадърът плаваше. Само че се люлееше.