МЕЧОКЪТ И СЛАВЕЯТ
КАТРИН АРДЕН
Превод от английски
АНГЕЛ АНГЕЛОВ
София, 2017 0range books
THE BEAR AND THE NIGHTINGALE Copyright © 2016 by
Katherine Arden All rights reserved.
© Ангел Ангелов, превод, 2017
© Orange Books, 2017
Jacket design: David G. Stevenson
Jacket illustration: © Robert Hunt
Author photograph: © Deverie Crystal Photography
На майка ми, с любов
Край залив морски - дъб столетен с верига златна се виши; по
нея котарак начетен край него ден и нощ кръжи; надясно
тръгне ли - запява; наляво - приказва реди.
А. С. Пушкин1
ПЪРВА
ЧАСТ
МРАЗ
Късна зима в Северната Рус, въздухът бе натежал от влага - ни дъжд, ни сняг. Ослепителният февруарски пейзаж беше отстъпил пред
мрачното мартенско сиво и всички в семейството на Пьотър
Владимирович подсмърчаха заради кишавото време, отслабнали след
шестте седмици пост на черен хляб и кисело зеле. Но точно в момента
никой не мислеше за премръзнали крака и сополиви носове, не се
разсейваше с копнежи за овесена каша и печено месо, защото Дуня
щеше да разказва приказка.
Тази вечер старицата седна на най-доброто място за разказване - в
кухнята, на дървената пейка до пещта. Тази пещ беше огромна, от
огнеупорна глина, по-висока от човешки ръст и толкова широка, че и
четирите деца на Пьотър Владимирович можеха спокойно да се
поберат вътре. Отгоре беше равна и ставаше за спане, а вътрешността
й се използваше за готвене, за отопление на кухнята и за парна баня, ако някой се разболее.
- Коя приказка искате да ви разкажа? - попита Дуня.
Децата на Пьотър се бяха настанили на столчета пред нея. Всички
обичаха приказки, дори и вторият син, Саша, който беше стеснително
и набожно дете и ако някой го попиташе, би настоял, че предпочита да
прекара вечерта в молитви. Но църквата беше студена, а суграшицата
отвън не намаляваше. Саша бе подал глава през вратата навън и след
като цялото му
лице се беше намокрило, се бе усамотил, победен, на едно столче
малко встрани от останалите, с изражение на благочестиво
безразличие.
Когато другите деца чуха въпроса на Дуня, настана врява:
- Финист - ясният сокол!
- Иван царският син и Сивия вълк!
- Жар-птица! Жар-птица!
Малкият Альоша седеше на столчето и размахваше ръце, за да чуят
него, а не по-големите деца, и цялата тая суматоха накара едрата
хрътка на Пьотър да надигне голямата си, покрита с белези глава.
Но преди Дуня да успее да отговори, външната врата се отвори с
трясък и вътре нахлу грохотът на бурята. На прага се появи жена, която изтръска влагата от дългата си коса. Лицето й беше румено от
студа, но беше по-слаба дори от децата си. Огънят хвърли сенки върху
изпитите й страни, гърлото и слепоочията й. Хлътналите й очи
отразиха светлината на пламъците. Тя се наведе и сграбчи Альоша в
прегръдките си.
Детето нададе радостен писък.
- Мамо! - извика. - Матюшка!
Марина Ивановна се отпусна на стола и го придърпа по-близо до
огъня. Альоша, когото тя не пускаше, хвана плитката й в двете си
юмручета. Майката трепна, макар че това не пролича под дебелите
дрехи.
- Молете се онази нещастна овца да роди тази нощ - каза тя. - Иначе се
опасявам, че скоро няма да видим баща ви. Приказки ли разказваш, Дуня?
- Ако вземат че млъкнат - тросна се старицата.
Някога, преди много години, тя беше отгледала и Марина.
- И аз искам приказка - внезапно рече новодошлата.
Тонът й беше весел, но очите тъмнееха. Дуня й хвърли остър поглед.
Вятърът отвън нададе вой.
- Разкажи ни приказката за Мраз, Дуняшка. Разкажи ни за мразовития
демон, царя на зимата Карачун. Тази нощ той броди надлъж и шир, разгневен от топящия се сняг.
Дуня се поколеба. По-големите деца се спогледаха. На руски
наричаха Мраз Морозко - демона на зимата. Но някога, отдавна, хората
го наричали Карачун, бога на смъртта. Под това име го познавали като
царя на черната среда на зимата, който идва за лошите деца и ги
замразява през нощта. Тази дума беше зловеща и носеше нещастие да
се изрича, докато демонът все още държи земята в хватката си.
Марина стискаше сина си много здраво. Альоша се въртеше и
дърпаше плитката на майка си.
- Много добре - отвърна Дуня след момент колебание. - Ще ви разкажа
приказката за Морозко, за неговата добрина и жестокост.
Тя леко наблегна на името на сина си. Никое от останалите деца не