е познато. Очите й внезапно се напълниха със сълзи.
Изгубих се, изгубих се. Искаше Оля или Дуня да са тук, искаше баща си и
Саша. Искаше си супата и одеялото и дори да закърпи дрехите си.
На пътя й се изправи дъб. Детето спря. Това дърво не беше като
останалите. Беше по-голямо, по-черно и разкривено, като противна
старица. Вятърът люлееше големите му черни клони.
Вася, която започваше да трепери, се затътри към него. Сложи длан
върху кората му. Беше като всяко друго дърво - грубо и студено, дори и
през кожата на ръкавиците й с един пръст. Вася започна да го обикаля, като проточваше врат към клоните. После погледна надолу и за малко
не се спъна.
В основата на дървото, свит като животно, лежеше дълбоко заспал
мъж. Не можеше да види лицето му - беше го скрил между дланите си.
През дупките в дрехите му се провиждаше студена бяла кожа. Не се
размърда при приближаването й.
Е, не може просто да лежи ида спи - не и при положение че откъм
юг приближава сняг. Така ще умре. А може да знае как се стига до
къщата на баща й. Вася протегна ръка да го разтърси, но после
размисли. Вместо това каза:
- Дядо, събуди се! Преди да изгрее луната, ще завали сняг. Събуди се!
Дълго време мъжът не помръдваше. Но точно когато Вася събираше
кураж да сложи ръка върху рамото му, се разнесе подсмърчане,
последвано от сумтене, мъжът вдигна лице и премигна с едно око към
нея.
Детето отстъпи. Едната половина от лицето му беше някак
недодялано хубава. Отсамното му око беше сиво. Другото обаче
липсваше - очната орбита беше зашита и затворена и тази половина от
лицето представляваше безформена маса от синкави белези.
Здравото око премигна намръщено към момичето и мъжът
приклекна, сякаш да я разгледа по-добре. Беше мършав, дрипав и
мръсен. Вася можеше да види ребрата му през дупките в ризата му. Но
щом заговори, гласът му беше силен и дълбок.
- Е - рече той, - отдавна не съм виждал руско момиче.
Вася не разбираше.
- Знаеш ли къде сме? - попита тя. - Изгубих се. Баща ми е Пьотър
Владимирович. Ако можеш да ме отведеш у дома, той ще се погрижи
да те нахранят и ще ти даде място до печката. Скоро ще завали сняг.
Едноокият мъж внезапно се усмихна. Имаше два кучешки зъба, които стърчаха по-дълги от останалите и образуваха вдлъбнатини в
устната му, когато се усмихнеше. Изправи се на крака и Вася
установи, че е висок мъж с едри, груби кости.
- Дали знам къде сме? - повтори той. - Ами разбира се, девочка. Ще те
отведа у дома. Но трябва да дойдеш тук и да ми помогнеш.
Вася, която гледаха като писано яйце, откак се помни, нямаше
особена причина да бъде недоверчива. Въпреки това не помръдна.
Сивото око се присви.
- Какво прави сам - самичко тук едно момиченце? - И след това добави
по-тихо: - Какви очи. Почти си спомням... Е, ела тук. - Гласът му
стана изкусителен. - Баща ти ще се тревожи.
Насочи сивото си око надолу към нея. Вася се намръщи и направи
една крачка към него. После още една. Той протегна ръка.
Изведнъж се разнесе скърцане на копита в снега и пръхтене на кон.
Едноокият отстъпи. Детето се дръпна назад от протегнатата му ръка и
се препъна, а мъжът падна на земята и се сви от страх. На поляната се
появиха кон и ездач. Конят беше бял и силен. Когато ездачът се спусна
на земята, Вася видя, че е строен и с едър кокал. Кожата на бузите и
шията му беше опъната. Беше облечен в скъпа роба от тежка кожа, а
сините му очи проблясваха.
- Какво става тук? - попита.
Дрипавият мъж се сви.
- Не е твоя работа - отвърна. - Тя дойде при мен... моя е.
Новодошлият впи в него ясните си студени очи.
- Така ли? - отекна гласът му над поляната. - Заспивай, Медвед, защото
зимата дойде.
И още докато протестираше, спящият мъж отново се отпусна на
мястото си между корените на дъба. Сивото му око се затвори.
Ездачът се обърна към Вася. Детето отстъпи назад, готово да
побегне.
- Как се озова тук, девочка? - попита мъжът с неочаквано властен глас.
По бузите на смутената Вася се застичаха сълзи. Алчното лице на
едноокия, както и напрегнатата настойчивост на този мъж я бяха
уплашили. Но нещо в погледа му я накара да спре да плаче. Вдигна
очи към лицето му.
- Аз съм Василиса Петровна - рече. - Баща ми е господарят на Лесная
Земля.
Известно време се гледаха един друг. И тогава кратката смелост на
Вася се стопи. Тя се завъртя и побягна. Странникът не се опита да я