Выбрать главу

също шепнешком Вася.

- Стаята на страхливия мъж е различна - прошепна домовоят. - Нея не

мога да я защитя. Той не ме пуска. Но тук, сега... това същество не

може да влезе. - Домовоят стисна юмруци. - Тя няма да влезе.

Луната най-сетне залезе и всички се отправиха към леглата. Вася и

Ирина се сгушиха една в друга, увити в кожи, и дишаха в черния мрак.

Внезапно плачът се чу отново, много наблизо. И двете момичета

замръзнаха.

От прозореца се чу драскане.

Вася хвърли поглед на Ирина, която лежеше сковано и с широко

отворени очи до нея.

- Звучи като...

- Ох, не го казвай - примоли й се Ирина. - Недей.

Вася се изтърколи от леглото. Ръката й несъзнателно потърси

медальона между гърдите й. Студенината му изгори треперещата й

ръка. Прозорецът беше поставен високо върху стената. Вася се

покатери горе и с усилие отвори кепенците. Ледът по прозореца

изкривяваше гледката на двора.

Но зад леда имаше лице. Вася видя очи и уста - като големи черни

дупки, - и костелива ръка, притисната към замръзналото стъкло.

Съществото ридаеше.

- Пусни ме да вляза - задъхано се примоли.

Разнесе се острият, стържещ звук на нокти върху леда.

Ирина изхлипа.

- Пусни ме вътре - изсъска съществото. - Студено ми е.

Вася изпусна перваза, падна и се просна на пода.

- Не. Не... - Тя се покатери на прозореца.

Но той вече беше празен и тих - луната блестеше необезпокоявана

над празния двор.

- Какво беше? - прошепна Ирина.

- Нищо, Иринка - отсече Вася. - Отивай да спиш.

Тя заплака, но Ирина не можеше да я види.

Вася пропълзя обратно в леглото и прегърна сестра си. Ирина не

каза нищо повече, но дълго лежа будна и трепереща. Накрая се унесе и

Вася отмести ръцете на сестра си настрани. Сълзите й бяха изсъхнали, изражението й - решително. Отиде в кухнята.

- Мисля, че всички ще умрем, ако теб те няма - каза тя на домовоя. -

Мъртвите бродят.

Домовоят подаде умореното си лице от пещта.

- Ще ги държа на разстояние колкото мога по-дълго. Ела да пазиш с

мен тази нощ. Когато си тук, съм по-силен.

***

Пьотър не се върна в продължение на три нощи и Вася остана в

къщата на пост заедно с домовоя. През първата нощ й се стори, че

чува плач, но нищо не се приближи до тях. През

втората нощ цареше пълна тишина и Вася имаше чувството, че умира

за сън.

През третата нощ реши да помоли Альоша да остане на пост заедно

с нея. Кървавият здрач пламна и после угасна, оставяйки след себе си

синкави сенки и тишина.

Семейството остана по-дълго в кухнята - спалните изглеждаха

твърде студени и далеч. Альоша наточи копието си за глигани на

светлината на печката. Острието с форма на лист хвърляше леки

отблясъци върху огнището.

Огънят беше намалял и кухнята бе изпълнена с червени оттенъци, когато отвън отекна протяжен нисък вой. Ирина се сгуши до печката.

Ана плетеше, но всички можеха да видят, че й е студено и трепери.

Очите на отец Константин бяха облещени толкова, че склерите му

образуваха бял пръстен. Той тихо шепнеше молитви.

Разнесе се звук от тътрещи се стъпки. Приближаваха все по-близо и

по-близо. После един глас накара прозореца да потрепери.

- Тъмно е - каза гласът. - На мен ми е студено. Отвори вратата. Отвори

я.После от вратата се разнесе звук: Чук Чук Чук

Вася стана на крака.

Ръцете на Альоша стиснаха дръжката на копието му.

Вася отиде до вратата. Усещаше туптенето на сърцето в гърлото си.

Домовоят стоеше до нея, стиснал зъби.

- Не - успя да каже Вася, макар че устните й бяха вцепенени. Тя заби

пръсти в раната на ръката си и опря окървавената си длан върху

вратата. - Съжалявам. Къщата е за живите.

Нещото от другата страна нададе вой. Ирина зарови глава в скута на

майка си. Олюлявайки се, Альоша се изправи на крака, с копие в ръка.

Но тътрещите се стъпки стреснато се отдалечиха, докато звукът от тях

постепенно се изгуби. Всички си поеха дъх и се спогледаха.

После се разнесе цвиленето на ужасени коне.

Без да се замисля, Вася рязко отвори вратата въпреки виковете на

четиримата.

- Демон! - изпищя Ана. - Тя ще го пусне вътре!

Вася вече беше изтичала в нощта. Една бяла фигура се стрелна

между конете и ги подплаши, при което те се разпръснаха на всички

посоки. Един обаче беше по-бавен от останалите. Бялата фигура се

прилепи към гърлото на животното и го събори. Вася изкрещя и се