също шепнешком Вася.
- Стаята на страхливия мъж е различна - прошепна домовоят. - Нея не
мога да я защитя. Той не ме пуска. Но тук, сега... това същество не
може да влезе. - Домовоят стисна юмруци. - Тя няма да влезе.
Луната най-сетне залезе и всички се отправиха към леглата. Вася и
Ирина се сгушиха една в друга, увити в кожи, и дишаха в черния мрак.
Внезапно плачът се чу отново, много наблизо. И двете момичета
замръзнаха.
От прозореца се чу драскане.
Вася хвърли поглед на Ирина, която лежеше сковано и с широко
отворени очи до нея.
- Звучи като...
- Ох, не го казвай - примоли й се Ирина. - Недей.
Вася се изтърколи от леглото. Ръката й несъзнателно потърси
медальона между гърдите й. Студенината му изгори треперещата й
ръка. Прозорецът беше поставен високо върху стената. Вася се
покатери горе и с усилие отвори кепенците. Ледът по прозореца
изкривяваше гледката на двора.
Но зад леда имаше лице. Вася видя очи и уста - като големи черни
дупки, - и костелива ръка, притисната към замръзналото стъкло.
Съществото ридаеше.
- Пусни ме да вляза - задъхано се примоли.
Разнесе се острият, стържещ звук на нокти върху леда.
Ирина изхлипа.
- Пусни ме вътре - изсъска съществото. - Студено ми е.
Вася изпусна перваза, падна и се просна на пода.
- Не. Не... - Тя се покатери на прозореца.
Но той вече беше празен и тих - луната блестеше необезпокоявана
над празния двор.
- Какво беше? - прошепна Ирина.
- Нищо, Иринка - отсече Вася. - Отивай да спиш.
Тя заплака, но Ирина не можеше да я види.
Вася пропълзя обратно в леглото и прегърна сестра си. Ирина не
каза нищо повече, но дълго лежа будна и трепереща. Накрая се унесе и
Вася отмести ръцете на сестра си настрани. Сълзите й бяха изсъхнали, изражението й - решително. Отиде в кухнята.
- Мисля, че всички ще умрем, ако теб те няма - каза тя на домовоя. -
Мъртвите бродят.
Домовоят подаде умореното си лице от пещта.
- Ще ги държа на разстояние колкото мога по-дълго. Ела да пазиш с
мен тази нощ. Когато си тук, съм по-силен.
***
Пьотър не се върна в продължение на три нощи и Вася остана в
къщата на пост заедно с домовоя. През първата нощ й се стори, че
чува плач, но нищо не се приближи до тях. През
втората нощ цареше пълна тишина и Вася имаше чувството, че умира
за сън.
През третата нощ реши да помоли Альоша да остане на пост заедно
с нея. Кървавият здрач пламна и после угасна, оставяйки след себе си
синкави сенки и тишина.
Семейството остана по-дълго в кухнята - спалните изглеждаха
твърде студени и далеч. Альоша наточи копието си за глигани на
светлината на печката. Острието с форма на лист хвърляше леки
отблясъци върху огнището.
Огънят беше намалял и кухнята бе изпълнена с червени оттенъци, когато отвън отекна протяжен нисък вой. Ирина се сгуши до печката.
Ана плетеше, но всички можеха да видят, че й е студено и трепери.
Очите на отец Константин бяха облещени толкова, че склерите му
образуваха бял пръстен. Той тихо шепнеше молитви.
Разнесе се звук от тътрещи се стъпки. Приближаваха все по-близо и
по-близо. После един глас накара прозореца да потрепери.
- Тъмно е - каза гласът. - На мен ми е студено. Отвори вратата. Отвори
я.После от вратата се разнесе звук: Чук Чук Чук
Вася стана на крака.
Ръцете на Альоша стиснаха дръжката на копието му.
Вася отиде до вратата. Усещаше туптенето на сърцето в гърлото си.
Домовоят стоеше до нея, стиснал зъби.
- Не - успя да каже Вася, макар че устните й бяха вцепенени. Тя заби
пръсти в раната на ръката си и опря окървавената си длан върху
вратата. - Съжалявам. Къщата е за живите.
Нещото от другата страна нададе вой. Ирина зарови глава в скута на
майка си. Олюлявайки се, Альоша се изправи на крака, с копие в ръка.
Но тътрещите се стъпки стреснато се отдалечиха, докато звукът от тях
постепенно се изгуби. Всички си поеха дъх и се спогледаха.
После се разнесе цвиленето на ужасени коне.
Без да се замисля, Вася рязко отвори вратата въпреки виковете на
четиримата.
- Демон! - изпищя Ана. - Тя ще го пусне вътре!
Вася вече беше изтичала в нощта. Една бяла фигура се стрелна
между конете и ги подплаши, при което те се разпръснаха на всички
посоки. Един обаче беше по-бавен от останалите. Бялата фигура се
прилепи към гърлото на животното и го събори. Вася изкрещя и се