- Какво се случваше с тях? - попита Вася.
- Прибираха се у дома с голямо богатство - сухо отвърна Морозко. - Не
си ли чувала приказките?
Вася, която продължаваше да се изчервява, отвори уста и после я
затвори отново. През ума й бързо преминаха десетки неща, които би
могла да каже.
- Защо? - успя да изрече накрая. - Защо спаси живота ми?
- Беше ми забавно - отвърна Морозко, макар че не вдигна поглед от
резбата си. Цветето беше завършено в груб вид. Той остави настрани
ножа, взе малко стъкло - или лед - и започна да го заглажда.
- Така ли? - Вася крадешком вдигна ръка към мястото на лицето си, където беше измръзването.
Той не каза нищо, но очите му срещнаха нейните от другата страна
на огъня. Тя преглътна.
- Защо спаси живота ми и след това се опита да ме убиеш?
- Смелите оживяват - отвърна Морозко. - Страхливите умират в снега.
Не знаех ти от кои си.
Той остави цветето и протегна ръка. Дългите му пръсти докоснаха
местата на бузата й, челюстта й, където преди бяха нараняванията й.
Когато палецът му намери устата й, дъхът потрепери в гърлото й.
- Кръвта е едно. Това да имаш дарбата да виждаш - друго. Но най-рядкото от всичко е куражът, Василиса Петровна.
Кръвта нахлу под кожата на Вася, докато тя не започна да усеща и
най-малкото движение на въздуха.
- Задаваш твърде много въпроси - рязко каза Морозко и отпусна ръка.
Вася го погледна втренчено, очите й изглеждаха огромни на
светлината на огъня.
- Беше жестоко - отбеляза тя.
- Ще извървиш дълъг път - отвърна Морозко. - Ако нямаш куража да
се справиш с това, за теб е по-добре - много по-добре - да умреш
кротко в снега. Може би съм искал да ти направя услуга.
- Не беше кротко - възрази Вася. - И не беше никаква услуга. Ти ме
нарани.
Той поклати глава. Отново се беше заел с дърворезбата.
- Това е зашото ти се съпротивляваше - отвърна той. - Не би трябвало
да боли.
Тя се извърна настрани и се облегна на Соловей. Настъпи дълго
мълчание.
След това той много тихо каза:
- Прости ми, Вася. Не се страхувай.
Тя го погледна право в очите:
- Не се страхувам.
-
****
На петия ден Вася каза на Соловей:
- Тази вечер иде ти сплета гривата.
Жребецът не точно застина, но тя усети как мускулите му се
напрегнаха.
- Гривата ми няма нужда от сплитане - каза той, отмятайки въпросната
грива.
Тежката черна завеса се развя вълнообразно, като косите на жена, и
падна доста назад, зад врата му. Беше непрактична и абсурдно
красива.
- Но на теб ти харесва - опита се да го придума Вася. - Не искаш ли да
не ти влиза в очите?
- Не - много категорично отвърна Соловей.
- Ще изглеждаш като принца на всички коне - опита отново момичето.
- Вратът ти е толкова красив, не трябва да остава скрит.
При този въпрос за външния му вид Соловей отметна глава. Но той
беше малко суетен - като всички жребци. Тя усети колебанието му.
Въздъхна и сложи глава върху гърба му:
- Моля те.
- О , добре - съгласи се конят.
Тази вечер, веднага щом като той беше почистен и сресан, Вася си
присвои един стол и започна да сплита гривата му. Опасявайки се да
не оскърби чувствителността на жребеца, тя се отказа от плановете си
за сплетени една в друга плитки, къдрици или украси. Вместо това
събра дългата му грива в една голяма пухкава плитка по дължината на
врата му, така че той да изглежда no-извит и по-могъщ от всякога.
Беше много доволна. Тайно се опита да вземе няколко от кокичетата, които все още стояха неповехнали на масата, и да ги вплете в
плитката. Жребецът наостри уши:
- Какво правиш?
- Добавям цветя - виновно отвърна Вася.
Соловей тупна с копито.
- Без цветя.
След известна вътрешна борба Вася остави кокичетата с въздишка.
Тя върза последния висящ край, после спря и отстъпи назад.
Плитката подчертаваше гордата дъга на тъмния врат на жребеца и
грациозните кости на главата му. Окуражена, Вася издърпа стола от
другата страна, за да се захване с опашката.
- И опашката ми също ли? - конят въздъхна отчаяно.
- Когато свърша, ще изглеждаш като повелителя на конете - обеща
Вася.
Соловей се взря назад в напразен опит да види какво прави тя.
- Щом казваш.
Той сякаш започваше да размисля за ползите от грижите за външния
му вид. Вася не му обърна внимание и като си тананикаше под носа, се зае да сплита по-късите косми над опашната му кост.