домовете им, за да я търсят - сопна се Пьотър.
- Или може на мен - обади се Коля. - Човек иска да хапне нещо за
вечеря, след като цял ден е поправял покрива на баща си, а не да язди
през нощта на светлината на факлите. Утре ще я наложа с каиша.
- И с какво ще помогне това? - хладно попита Саша. - Вече е яла бой с
каиша. Не е работа на мъжете да се занимават с малките момичета.
За това е нужна жена. Дуня е стара. Оля ще се омъжи скоро и тогава
старицата ще трябва сама да отглежда детето.
Пьотър не отвърна. Бяха минали шест години, откак спусна жена си
в земята и не искаше и да помисли за друга, макар да имаше много, готови да отвърнат на ухажването му. Сега обаче дъщеря му истински
го уплаши.
Когато Коля си легна и двамата със Саша останаха да седят заедно в
мрака, загледани в догарящата свещ, Пьотър попита:
- Би ли искал майка ти да остане забравена?
- Вася никога не я е познавала - отвърна Саша. - Но една разумна жена
- не сестра или блага стара бавачка - ще й е от полза. Тя скоро ще
стане неконтролируема, татко.
Настъпи дълга пауза.
- Вася не е виновна, че мама умря - с по-тих глас добави Саша.
Пьотър не каза нищо и Саша стана, поклони се на баща си и духна
свещта.
*** 4 ***
ВЕЛИКИЯТ КНЯЗ HA МОСКОВИЯ2
На следващия ден Пьотър напердаши дъщеря си и тя плака, макар че
боят не беше жесток. Получи забрана да напуска селото, но този път
ограничението не я затрудни. И бездруго настина, както се опасяваха, и сънуваше кошмари, в които отново виждаше едноокия, коня и
непознатия на една поляна в гората.
Макар че не каза на никого, Саша преброди западната част на гората
в търсене на едноокия и на дъба с корени до коленете. Така и не откри
нито мъжа, нито дървото, а после валя силен сняг в продължение на
три дни без прекъсване и никой не посмя да стъпи навън.
Ежедневието им стана по-сбито, както винаги през зимата - хранене, сън и скучна домакинска работа. Снегът отвън трупаше ли трупаше в
поредната ужасно студена вечер, докато Пьотър седеше на своя стол и
заглаждаше право парче ясен за дръжка на брадва. Лицето му беше
каменно, защото го връхлетя споменът за онова, което бе предпочел да
забрави.
Грижи се за нея, беше му казала Марина преди толкова много години, докато оттенъкът на смъртоносната болест се разпростираше върху
очарователното й лице. Избирам нея, тя е важна. Петя, обещай аги.
Опечаленият Пьотър й обеща. Но после жена му пусна ръката му, облегна се назад в леглото и очите й се загледаха в нещо някъде отвъд
него. На лицето й грейна нежна и щастлива усмивка, но Пьотър
знаеше, че този поглед и това изражение не са предназначени за него.
От устата на Марина не се чу нито думичка повече, издъхна в онзи
здрачен час преди зазоряване.
После подготвихте gynka, за да я положим вътре, припомни си Пьотър, и аз
крещях на жените, които се опитваха да те спрат да не вляза в погребалната камера.
Лично увих студената и плът, още воняща на кръв, и със собствените си две ръце я
спуснах в земята.
През цялата онази зима невръстната му дъщеря беше пищяла и той
не можеше да понесе да погледне бебето в лицето, защото майка й
беше избрала детето, а не него.
Е, сега трябваше да изкупи вината си.
Пьотър погледна с присвити очи дръжката на брадвата.
- Когато реките замръзнат, ще замина за Москва - каза той в тишината.
В стаята избухнаха възклицания. Вася, която дремеше с очи, натежали от треската и горещата медовина, изписка и подаде глава над
едната страна на печката.
- За Москва ли, татко? - попита Коля. - Пак?
Пьотър стисна уста. Беше отишъл в Москва в онази първа студена
зима след смъртта на Марина. Иван Иванович, доведеният брат на
Марина, беше Велик княз и в името на семейството Пьотър беше
запазил връзката с него, доколкото можеше. Но не си взе жена нито
тогава, нито после.
- Този път имаш намерение да се ожениш - каза Саша.
Пьотър кимна отривисто, почувствал тежестта на погледите на
цялото си семейство. В провинциите имаше достатъчно жени, но една
дама от Москва би му донесла връзки и пари. Привилегиите, които
получаваше от Иван заради мъртвата му сестра, нямаше да траят
вечно. А и заради доброто на малката си дъщеря се нуждаеше от нова