Не може да напусне гората. Още не. Но вече е напуснал сянката на
дъба, което не е правил в продължение на сто човешки живота.
Хората ти започнаха да се страхуват, изоставиха чортите и сега домът
ти е незащитен. Той вече утолява глада си с вас. Убива хората ти през
нощта. Кара мъртвите да бродят.
Вася мълча известно време, обмисляйки думите му:
- Как може да бъде победен?
- Понякога с измама - отвърна Морозко. - Някога отдавна го победих
със сила, но тогава имаше и други, които ми помагаха. Сега съм сам
и отслабнал - настъпи кратко мълчание. - Но той все още не е
свободен. За да се освободи изцяло, се нуждае от животи - няколко
живота, - страха от измъчваните мъртъвци. Животите на онези, които
могат да го видят, са най-силните от всички. Ако той те беше отвел в
гората в нощта, когато се срещнахме, то тогава щеше да е свободен, въпреки че всички сили на света са обединени срещу него.
- Как може да бъде вързан отново? - попита Вася с нотка нетърпение.
Морозко се подсмихна.
- Имам една последна хитрост - дали беше въображението й, или
очите му се задържаха по-дълго върху лицето й? Талисманът тежеше
върху шията й. - Ще го вържа в средата на зимата, когато съм най-силен.
- Мога да ти помогна.
- Можеш ли наистина? - леко развеселен попита Морозко. - Едно
момиче със смесена кръв, което е още дете и не е обучено?
Не знаеш нищо за науката, битките или магията. Как точно можеш да
ми помогнеш, Василиса Петровна?
- Аз поддържах домовоя жив - запротестира Вася. - Запазих дома си от
упирите.
- Добра работа - отвърна Морозко. - Един новороден упир, убит на
дневна светлина, блед домовой, вкопчил се в живота, и момиче, побягнало като глупачка в снега.
Вася преглътна.
- Има един талисман - каза тя. - Бавачката ми го даде. От баща ми е.
Той ми помогна в нощите, когато дойдоха упирите. Може да помогне
пак.
Тя извади сапфира изпод рубашката си. Беше студен и тежък в
ръката й. Когато го завъртя на светлината на огъня, сребристосиният
скъпоценен камък проблесна с шестолъчата си звезда.
Дали си въобразяваше, или лицето на Морозко стана малко по-бледо? Беше стиснал устни, а очите му изглеждаха дълбоки и
безцветни като вода.
- Малък талисман - отвърна Морозко. - Древна, крехка магия, която да
предпази едно момиче, което е още дете. Нещо незначително пред
Мечока.
Но погледът му се задържа върху медальона.
Вася не видя това. Тя пусна огърлицата. Наведе се напред.
- През целия си живот - започна тя - ми казваха къде да отида и кога да
се върна. Казваха ми как ще живея и ми казваха как трябва да умра.
Че трябва да бъда слугиня на някой мъж и кобила, която да му
доставя удоволствие, или че трябва да се скрия зад стените и да
отдам плътта си на един студен, мълчалив бог. Бих отишла в пастта
на самия ад, ако сама съм избрала този път. Бих умряла още утре в
гората, вместо да живея сто години живот, който ми е бил наложен.
Моля те. Моля те, позволи ми да ти помогна.
За момент сякаш Морозко се поколеба.
- Не ме ли чу? - най-сетне отвърна той. - Ако Мечокът вземе твоя
живот, е, тогава брат ми ще бъде свободен и аз няма да мога да сторя
нищо. По-добре да стоиш далеч от него. Ти си само една девойка.
Прибери се у дома, където си в безопасност. Това ще ми помогне -
така е най-добре. Носи своя скъпоценен камък. Не отивай в
манастир. - Тя не забеляза суровата извивка на устата му. - Ще се
намери някой мъж, който да се ожени за теб. Ще се погрижа за това.
Ще ти дам зестра - истинско богатство, както е в приказката. Това
няма ли да ти хареса? Злато върху китките и шията ти - най-хубавата
зестра в цялата Рус?
Вася внезапно се изправи и събори стола на пода. Тя не можа да
намери подходящите думи. Изтича навън в нощта, боса и гологлава.
Соловей хвърли гневен поглед на Морозко и я последва.
Къщата потъна в тишина, нарушавана само от пропукването на
огъня.
- Не се справи добре - укори го кобилата.
- Нима сбърках? - попита Морозко. - По-добре е тя да се прибере у
дома. Брат й ще я защити. Мечокът ще бъде вързан. Ще се намери
мъж, който да се ожени за нея и тя ще живее в безопасност. Трябва
да носи скъпоценния камък. Трябва да живее дълго и да си спомня.
Няма да й позволя да рискува живота си. Добре знаещ какво е
заложено на карта.
- Това значи да отречеш онова, което е тя. Тя ще повехне.