Вася си пое дълбоко дъх. Мечокът беше отхвърлил последните си
нападатели. Сега имаше белязаното лице на мъж, но висок и силен
мъж с жестоки ръце. Той се засмя.
- Добра работа. Аз самият винаги съм се опитвал да се отърва от онзи.
Той е студено същество, девушка. Аз съм огънят. Аз ще те стопля.
Ела тук, малка ведма, и живей вечно.
Махна й да се приближи. Очите му сякаш я привличаха. Силата му
сякаш заливаше поляната и ранените чорти се свиваха пред него.
Вася си пое изплашено дъх. Но Соловей беше до нея. Тя усети
мускулестия му врат под ръката си и тогава, слепешката, се качи върху
гърба му.
- По-добре да умра хиляда пъти - заяви тя на Мечока.
Покритата му се белези устна се повдигна нагоре и тя видя
блясъка на дългите му зъби.
- Ела тогава - студено я подкани той. - Робиня или вярна слугиня -
изборът е твой. Но така или иначе си моя.
Той растеше, докато говореше, и изведнъж мъжът отново се
превърна в мечка.
- О, ти си уплашена - ухили й се. - Накрая всички винаги са уплашени.
Но страхът на смелия е най-добър.
Вася имаше чувството, че сърцето ще изхвръкне от гърдите й. Но
успя да му отвърне със сподавен глас:
- Виждам горските същества. Но къде са домовоят, банникът и
вазилата? Елате при мен сега, деца на човешките домове, защото
моята нужда е много голяма.
Тя разкъса ледената кожа върху раната на ръката си, така че кръвта
да шурне. Синият скъпоценен камък блестеше под дрехите й.
На поляната за миг настъпи тишина, нарушавана от звънтенето на
меча на Альоша и сумтенето на чортите, които все още се биеха. Брат
й беше заобиколен от три от съществата
на Мечока. Вася видя напрегнатото му лице и блясъка на кръв по
едната му ръка и бузата.
- Елате при мен сега - отчаяно призова Вася. - Защото аз винаги съм ви
обичала и вие сте ме обичали. Спомнете си кръвта, която пролях, и
хляба, който ви давах.
Продължаваше да е все така тихо. Мечокът заби огромните си
предни крака в земята.
- А сега ще изпаднеш в отчаяние - каза й. - Отчаянието е дори по-добро от страха.
Езикът му се стрелна навън, подобно на змийски, сякаш за да вкуси
въздуха.
Глупаво момиче - помисли си Вася. - Как биха могли да дойдат домашните духове? Те
са обвързани с домовете ни. Тя усети в устата си горчиво-соления вкус на кръв.
- Можем поне да спасим брат ми - каза Вася на Соловей и конят
изцвили предизвикателно.
Една от огромните лапи на Мечока проблесна, като ги свари
неподготвени, и конят едва успя да я избегне. Отстъпи, присвил уши
ниско над главата си, и огромната лапа се дръпна назад, за да нанесе
нов удар.
Внезапно всички домашни духове, всички пазители на бани и
дворни духове от всички жилища в Лесная Земля се струпаха в
краката им. Соловей трябваше да вдига копитата си, за да не ги стъпче, а в един момент върху врата му скочи вазилата. Дребният домовой от
дома на Вася размахваше нажежен въглен в покритата си със сажди
ръка.
За пръв път Мечокът започна да изглежда неуверен.
- Невъзможно - промъмри той. - Те не напускат къщите си.
Домашните духове отправяха с рев странни заплахи, а Соловей
риеше калната земя.
Но в този момент сърцето на Вася се качи в гърлото й и сякаш
остана да тупти там като парен чук. Русалката беше притиснала
Альоша към земята. Вася видя как мечът му полетя във въздуха. Видя
как брат й застина омаян, отправил поглед нагоре към голата жена.
Видя и как пръстите й обвиват гърлото му.
Мечокът се засмя:
- Всички да останат по местата си или този тук ще умре.
- Спомни си - отчаяно извика Вася на русалката от другата страна на
поляната, - че ти хвърлях цветя, а сега проливам кръвта си. Спомни
си!
Русалката
замръзна
напълно
неподвижна,
само
водата
продължаваше да се стича от косата й. Ръцете й около гърлото на
Альоша се отпуснаха.
Альоша отново започна да се бори, но Мечокът беше твърде близо.
- Хайде! - изкрещя Вася на Соловей и на цялата си дрипава армия. -
Хайде... той е мой брат!
Но в този момент от другия край на поляната се разнесе силен рев
на ярост.
Вася хвърли поглед настрани и видя баща си да стои там с копие в
ръка.
Мечокът беше два-три пъти по-голям от обикновена мечка. Имаше
само едно око и половината му лице представляваше плетеница от
белези. Здравото му око проблясваше с цвета на тънка сянка върху