съпруга.
Марина, какъв глупак съм да си мисля, че не мога да го понеса.
- Саша и Коля, ще дойдете с мен - нареди Пьотър.
Неодобрението върху лицата на синовете му беше заменено от
подобие на задоволство.
- До Москва ли, татко? - попита Коля.
- Ако всичко върви добре, са две седмици езда - отвърна Пьотър. - Ще
се нуждая от вас по пътя. А и вие никога не сте били в двора.
Великият княз трябва да знае лицата ви.
Тогава в кухнята настъпи хаос, докато момчетата надаваха радостни
възгласи. Вася и Альоша запротестираха настойчиво, че и те искат да
отидат в Москва. Олга започна да мрънка за бижута и хубави дрехи.
По-големите момчета злорадстваха и вечерта премина в спорове, молби и предположения.
***
След средата на зимата валя три пъти и снегът беше дълбок и
плътен, а след последния валеж дойде големият син студ, когато
мъжете усещаха как дъхът им замръзва в ноздрите и по-слабите
създания умираха през нощта. Това означаваше, че пътищата за
шейните са отворени. Те минаваха по покритите със сняг и гладки като
стъкло реки и сега блещукаха вместо черните пътища, които през
лятото бяха истинско изпитание от коловози и счупени оси. Момчетата
наблюдаваха небето, предусещайки студа, крачеха напред-назад в
къщата, мажеха ботушите си с мас и чистеха тънките като косъм
върхове на копията си.
Най-сетне денят дойде. Пьотър и синовете му станаха по тъмно и се
изнизаха на двора веднага щом се развидели. Мъжете вече се бяха
събрали. Нетърпеливата зора обагряше лицата им в червено, а
животните им тъпчеха земята и пръхтяха, вдигайки облаци пара. Един
мъж беше оседлал Метел, злонравния монголски жребец на Пьотър, и
стискаше до побеляване оглавника на животното. Пьотър потупа
нетърпеливия оседлан кон, избегна опита му да го захапе и се метна
върху седлото. Благодарният слуга отстъпи назад, задъхан.
Пьотър държеше под око непредсказуемия си жребец, а останалата
част от вниманието му беше насочена към привидния хаос наоколо.
В двора на конюшнята кипеше суматоха от тела, животни и шейни.
До сандъците с пчелен восък и свещи лежаха купчини кожи.
Бурканите с медовина и мед бяха наблъскани сред вързопи с изсушени
провизии. Коля ръководеше товаренето на последната шейна с нос, почервенял от сутрешния студ. Имаше черните очи на майка си.
Младите слугини се кикотеха, когато минаваше край тях.
Една кошница падна с глух звук и вдигна облаче сух сняг почти под
краката на един впрегнат в шейна кон. Животното се подплаши и
побягна напред и настрани. Коля се дръпна от пътя му, а Пьотър се
втурна напред, но Саша се оказа там преди тях. Той скочи от кобилата
си като котка и в следващия миг вече беше хванал коня за оглавника и
говореше в ухото му. Конят се усмири и изглеждаше някак засрамен.
Докато Пьотър наблюдаваше, Саша посочи с ръка и каза нещо.
Мъжете се затичаха да хванат поводите на коня и да вдигнат
кошницата, която го беше уплашила. Саша каза още нещо и се ухили и
всички се засмяха. Момчето възседна отново кобилата си. Стойката му
беше по-добра от тази на брат му - той имаше влечение към конете и
носеше меча си с грация.
Той е роден войн, каза си Пьотър, и водач на мъжете. Марина, късметлия съм, че имам
такива синове.
Олга изтича през вратата на кухнята, Вася подтичваше след нея.
Бродираните сарафани на момичетата се открояваха на фона на снега.
Олга придържаше с двете си ръце краищата на престилката си, която
беше пълна с тъмни, меки самуни хляб, още горещи от фурната. Коля
и Саша вече се приближаваха към нея. Вася дръпна наметалото на
втория си брат, докато той ядеше своя самун.
- Но защо аз не мога да дойда, Сашка? - попита тя. - Ще ви готвя
вечеря. Дуня ми показа как. Мога да яздя на твоя кон заедно с теб -
достатъчно малка съм.
Тя се притисна с две ръце към наметалото му.
- Не и тази година, жабче - възрази Саша. - Ти наистина си малка...
твърде малка - когато видя тъжните й очи, той коленичи go нея в
снега и сложи остатъка от хляба в ръката й. - Яж и стани силна, малка сестричке, така че да си годна за пътуванията. Бог да те пази.
Той сложи ръка върху главичката й, след което скочи обратно на
гърба на своя кафяв Миш.
- Сашка! - изплака Вася, но той вече се беше отдалечил и даваше