снега. Не беше сънливо като на обикновена мечка, в изражението му
пламтяха глад и смайваща злоба.
Пред Мечока стоеше Вася - нямаше как да я сбърка, тъй миниатюрна
пред звяра, яхнала тъмен кон. Альоша, синът му, беше опасно близо
под краката на великана и огромната паст тъкмо се насочваше надолу
към него...
Пьотър изрева с вик на любов и ярост. Мечокът рязко завъртя глава.
- Толкова много гости - рече той. - Тишина в продължение на хиляда
човешки живота, а сега целият свят се стоварва върху главата ми. Е, нямам нищо против. Обаче ще се разправям с вас един по един.
Първо момчето.
В този момент една гола жена със зелена кожа и проблясваща в
дългата й коса вода изпищя и скочи върху гърба на Мечока, като се вкопчи в него с ръце и зъби. В следващия миг дъщерята на
Пьотър нададе силен вик и едрият кон се втурна в атака, при която
нанесе удар на звяра с предните си крака. Към тях се присъединиха
всякакви странни същества: високи и слаби, миниатюрни и брадати, мъжки и женски. Те се нахвърлиха едновременно върху Мечока, като
пищяха с тъничките си странни гласчета. Здравенякът отстъпи под
напора им.
Вася скочи от гърба на коня, сграбчи Альоша и го извлече настрани.
Пьотър я чу да ридае:
- Льошка - плачеше тя. - Льошка.
Жребецът нанесе още един удар с предните си крака и отстъпи, за да
защити момчето и момичето на земята. Альоша премигна замаяно и се
огледа.
- Ставай, Льошка - умоляваше го Вася. - Моля те, моля те.
Мечокът тръсна туловището си и повечето странни същества
изпопадаха. Огромната му лапа замахна и едрият жребец едва избегна
удара. Голата жена падна в снега и от косата й се разлетя вода. Вася се
хвърли върху брат си, който беше на ръба да изгуби съзнание.
Чудовищните зъби се насочиха към незащитения й гръб.
Пьотър не разбра кога се е затичал. Но внезапно се озова задъхан
между децата си и звяра. Беше спокоен, като се изключи разтуптяното
му сърце. Стисна с две ръце широкия си меч. Вася го зяпна, сякаш
беше призрак. Той видя устните й да помръдват: Татко .
Мечокът се плъзна и спря.
- Махай се - изръмжа той и протегна ноктестата си лапа.
Пьотър я бутна с меча си, без да помръдне.
- Моят живот е нищо - каза Пьотър. - Не се страхувам.
Мечокът отвори уста и изрева. Вася трепна. Въпреки това
Пьотър не помръдна.
- Отмести се - каза Мечокът. - Ще взема децата на морския цар.
Пьотър нарочно пристъпи напред.
- Не познавам никакъв морски цар. Това са моите деца.
Зъбите на Мечока щракнаха на няколко сантиметра от лицето му, но
той въпреки това не помръдна.
- Махай се - сопна му се. - Ти си едно нищо. Най-обикновена приказка.
Остави земите ми на спокойствие.
- Тези гори сега са мои - изсумтя Мечокът. - Но окото му се завъртя
предпазливо.
- Каква е цената ти? - попита Пьотър. - Аз също съм слушал старите
истории и в тях винаги има цена.
- Както желаеш. Дай ми дъщеря си и ще те оставя на мира.
Пьотър хвърли поглед на Вася. Очите им се срещнаха и той я
видя да преглъща мъчително.
- Тя е последното дете на моята Марина - отвърна. - Моя дъщеря. Един
мъж не предлага друг живот в замяна. Още по-малко живота на
собственото си дете.
За миг настъпи пълна тишина.
- Предлагам ти своя живот - продължи Пьотър и отпусна меча си.
- Не! - извика Вася. - Татко, недей! Не!
Мечокът присви очи и се поколеба.
Внезапно Пьотър се хвърли с голи ръце към гърдите с цвят на
лишей. Мечокът действа инстинктивно и запрати мъжа настрани. Чу
се ужасяващо пукане. Пьотър полетя като сламена кукла и се приземи
ничком върху снега.
Мечокът изрева и скочи след него. Но Вася вече беше скочила на
крака, забравила всякакъв страх. Тя изкрещя, обзета от неописуема
ярост, и Мечокът отново рязко се завъртя.
Вася се метна на гърба на Соловей и те се втурнаха към Мечока.
Момичето плачеше. Тя беше забравила, че няма оръжие.
Скъпоценният камък на гърдите й гореше леденостуден и туптеше
като второ сърце.
Мечокът се ухили широко и езикът му се залюля между големите
зъби като на куче.
- О, да - каза той. - Ела тук, малка ведма, ела тук, малка вещице. Все
още не си достатъчно силна за мен и никога няма да бъдеш. Ела при
мен и се присъедини към жалкия си баща.
Но още докато говореше, той започна да се смалява. Мечокът се
превърна в мъж - дребен, раболепен мъж, който ги гледаше с