воднистосивото си око.
Една бяла фигура се появи до Соловей и бяла ръка докосна
напрегнатия врат на жребеца. Конят вдигна глава и забави ход.
- Не! - изкрещя Вася. - Не, Соловей, не спирай.
Но едноокият мъж се сви на снега и тя усети ръката на Морозко
върху своите.
- Достатъчно, Вася - каза той. - Виждаш ли? Той е вързан. Свърши се.
Тя зяпна дребния мъж, който премигваше замаяно:
-Как?
- Такава е силата на хората - обясни Морозко със странно задоволство.
- Ние, които живеем вечно, не познаваме куража, нито пък обичаме
достатъчно, за да отдадем живота си. Но баща ти можа да го стори.
Саможертвата му върза Мечока. Пьотър Владимирович ще умре така, както би желал. Свърши се.
- Не - извика Вася и издърпа ръката си. - Не...
Тя слезе тежко от Соловей. Медвед се сви от страх, мърморейки, но
тя вече беше забравила за него. Вася изтича до главата на баща си.
Альоша беше стигнал там преди нея. Тя дръпна настрани разкъсаното
наметало. Ударът беше смазал ребрата от едната страна на Пьотър и
между устните му бликаше кръв. Вася притисна ръце към нараненото
място. Към тях плъзна топлина. Сълзите й падаха върху очите на баща
й. Посивяващата кожа на Пьотър леко възвърна цвета си и очите му се
отвориха. Те се спряха върху Вася и се проясниха.
- Марина - каза дрезгаво. - Марина.
Той издиша и не си пое дъх отново.
- Не - прошепна Вася. - Не.
Тя заби върховете на пръстите си в отпусната плът на баща си.
Внезапно гърдите му се повдигнаха, като мях, но очите му бяха
неподвижни и невиждащи. Вася усети вкуса на кръв на мястото,
където беше прехапала устната си, и започна да се бори със смъртта, сякаш беше нейната собствена, сякаш...
Една студена ръка с дълги пръсти хвана двете й ръце и изсмука
топлината й. Вася опита да се освободи, но не успя. Гласът на Морозко
беше като леден полъх върху бузата й.
- Остави го, Вася. Той избра това, не можеш да го промениш.
- Да, мога - изсъска тя в отговор и дъхът й заседна в гърлото. -
Трябваше да съм аз. Пусни ме!
Тогава ръката изчезна и тя се завъртя. Морозко вече се беше
отдръпнал. Тя вдигна поглед нагоре към бледото му, безразлично и
жестоко лице, в което имаше и съвсем малко доброта.
- Твърде късно - каза той и всичко наоколо, заедно с вятъра, поде
думите: Твърде късно, твърде късно.
И в този миг демонът Мраз вече се беше метнал върху гърба на
бялата кобила зад друга една фигура, която Вася можеше да види само
с крайчеца на окото си.
- Не - извика тя и затича след тях. - Почакай... Татко.
Но бялата кобила вече препускаше в лек галоп между дърветата и
изчезна в мрака.
***
Тишината беше внезапна и пълна. Едноокият се измъкна в шубрака, а чортите изчезнаха в зимната гора. Русалката положи мократа си ръка
върху рамото на Вася, докато минаваше покрай нея.
- Благодаря ти, Василиса Петровна - каза тя.
Вася не отговори.
Соловей нежно потърка муцуна в нея.
Вася не му обърна внимание. Тя гледаше в празното пространство, докато държеше ръката на баща си, която бавно изстиваше.
- Погледни - прошепна Альоша с дрезгав глас и овлажнели очи. -
Кокичетата умират.
Вярно беше. Топлият, нездрав и миришещ на смърт вятър беше
станал неприятно студен и остър и цветята увяхваха върху твърдата
земя. Средата на зимата още не беше дошла и техният час щеше да
настъпи след месеци. Нямаше поляна, нито покрито с кал място под
сивото небе. Имаше само един огромен стар дъб с разкривени и
преплетени клони. Селото лежеше отвъд
него и вече се виждаше ясно само на един хвърлей разстояние. Вече
беше ден и бе ужасно студено.
- Вързано е - каза Вася. - Чудовището е вързано. Татко го направи.
Тя протегна сковано ръка, за да откъсне едно клюмнало кокиче.
- Как се озова тук татко? - попита Альоша с известно учудване. - Той...
изглеждаше така, сякаш знаеше какво да направи, как и защо. Сега е
при мама, по Божията милост.
Альоша направи кръстен знак над тялото на баща си, изправи се, отиде при Ана и повтори жеста.
Но Вася не помръдна, нито му отговори.
Тя сложи цветето в ръката на баща си. После положи глава върху
гърдите му и тихо заплака.
***28***
В КРАЯ И В НАЧАЛОТО
Направиха нощно бдение за Пьотър Владимирович и съпругата му.
Двамата бяха погребани заедно, като Пьотър беше положен между
първата и втората си жена. Макар че хората скърбяха, те не бяха