Выбрать главу

отчаяни. Мирисът на смърт и поражение беше изчезнал от нивите и

домовете им. Дори мърлявите, оцелели от изгорялото до половина

село, които изтощеният Коля доведе през портата им, не можеха да ги

уплашат. Въздухът леко хапеше, слънцето блестеше и обсипваше снега

с диаманти.

Вася стоеше със семейството си, с качулка и наметало, които да я

предпазят от студа, и трябваше да понася шепота на хората. Василиса

Петровна изчезна. Върна се на крилат кон. Трябваше да е мъртва. Вещица. Вася си

спомни докосването на въжето върху китките си и студения поглед на

Олег - мъж, когото познаваше от детството си, - и взе решение.

Когато всички останали си тръгнаха, Вася остана сама до гроба на

баща си в полумрака. Почувства се стара, унила и уморена.

- Можеш ли да ме чуеш, Морозко? - попита.

- Да - отвърна той и в следващия миг беше до нея.

Тя видя едва доловима предпазливост върху лицето му и се засмя

със смях, който беше наполовина ридание.

- Страхуваш се, че ще поискам да върнеш баща ми обратно?

- Когато се движех свободно сред хората, живите ми крещяха - отвърна

Морозко с равен глас. - Сграбчваха ръката ми, гривата

на коня ми. Майките ме умоляваха да ги взема, когато отнемах децата

им.

- Е, връщането на мъртвите ми беше достатъчно. - Вася се постара да

вложи ледено безразличие в тона си, но гласът й потрепери.

- Предполагам, че е така - отвърна той, но предпазливостта беше

изчезнала от лицето му, когато добави: - Ще запомня куража му, Вася. И твоя.

- Завинаги ли? - изкриви уста тя. - Когато и аз като баща ми се

превърна в глина в студената земя? Е, това е нещо, което си

заслужава да се запомни.

Той не каза нищо. Двамата се гледаха.

- Какво искаш от мен, Василиса Петровна?

- Защо умря баща ми? - изстреля думите тя. - Ние се нуждаем от него.

Ако някой е трябвало да умре, то трябваше това да съм аз.

- Така избра той, Вася - отвърна Морозко. - Това беше негово право.

Не би позволил да се случи друго. Той умря за теб.

Вася поклати глава и неспокойно закрачи в кръг.

- Откъде баща ми изобщо е знаел? Той дойде на поляната. Той знаеше .

Как е успял да ни намери?

Морозко се поколеба. После бавно каза:

- Прибра се у дома преди останалите и двамата с брат ти ви нямаше.

Отиде в гората да ви търси. Тази поляна е омагьосана. Докато

дървото не умре, то ще стори всичко по силите си, за да държи

Мечока затворен. Знае по-добре от мен какво е необходимо. То е

довело баща ти при теб, щом е влязъл в гората.

Вася мълча дълго. Тя го погледна с присвити очи и той срещна

погледа й. Накрая Вася кимна.

- Има нещо, което трябва да направя - внезапно каза Вася. - Нуждая се

от помощта ти.

***

Всичко се обърка,

помисли си Константин. Пьотър Владимирович беше

мъртъв, убит от див звяр на прага на собственото си село. Казваха, че

Ана Ивановна е избягала в гората в пристъп на лудост.

Ами, разбира се, че го е направила, каза си той. Тя беше смахната глупачка и всички

го знаехме.

Но той все още виждаше обезумялото й бледо лице. То беше пред

очите му през цялото време, докато беше буден.

Константин проведе служба за Пьотър Владимирович, като почти не

осъзнаваше какво говори и яде на погребалното пиршество, като почти

не осъзнаваше какво прави.

Но по здрач на вратата на килията му се почука.

Когато вратата се отвори, дъхът му излезе със свистене и той

отстъпи назад с препъване. В празното пространство стоеше Вася и

свещта осветяваше добре лицето й. Тя беше станала толкова красива, бледа и сдържана, грациозна и неспокойна. Моя, тя е моя. Бог ми я върна

обратно. Това е неговото опрощение.

- Вася - каза той и протегна ръка към нея.

Но тя не беше сама. Когато се вмъкна през вратата, от сенките до

рамото й се появи, обвита в черно наметало, фигура и се плъзна

покрай нея вътре. Мъжът носеше наметало и качулка, които хвърляха

сенки. Константин не можеше да види нищо от лицето му, освен че е

бледо. Ръцете му бяха много дълги и тънки.

- Кой е този, Вася? - попита Константин.

- Върнах се - отвърна Вася. - Но както виждаш, не съм сама.

Константин не можеше да види очите на мъжа - толкова

хлътнали бяха те в черепа му. Ръцете му бяха слаби като на скелет.