имаш? С времето хората ще забравят за случилото се, а онова, което
наричаш „килии“, е съдбата на жените.
- Но не и моята - възрази Вася. - Обичам те, Льошка. Обичам и двама
ви. Но не мога да го направя.
Ирина започна да плаче и се притисна по-близо.
- Не плачи, Иринка - добави Альоша, който гледаше сестра си с
присвити очи. - Тя ще се върне. Нали, Вася?
Тя кимна веднъж:
- Някой ден. Кълна се.
- Няма ли да ти е студено и да огладнееш по пътя, Вася?
Вася си спомни за къщата в гората и за съкровищата, които я
очакваха, струпани там. Вече не бяха зестра, а скъпоценности, с които
да търгува. Едно наметало срещу студа, ботуши... това беше всичко, от
което се нуждаеше за пътуването.
- Не - отвърна тя. - Не мисля.
Альоша кимна неохотно. На лицето на сестра му, като горски пожар, пламтеше непреклонна решителност.
- Не ни забравяй, Вася. Ето, вземи. - Той измъкна някакъв дървен
предмет, който висеше на кожен ремък около врата му, и й го подаде.
Беше малко, издялано от дърво птиче с протрити разперени криле.
- Баща ни го е направил за майка ни - обясни Альоша. - Носи го, сестричке, и си спомняй.
Вася целуна и двамата. Ръката й стисна здраво дървения предмет.
- Кълна се - повтори тя отново.
- Върви - каза Альоша, - преди да съм те вързал за печката, за да те
накарам да останеш.
Но очите му също бяха влажни.
Вася се измъкна навън. Точно когато стъпваше на прага, гласът на
брат й се разнесе отново:
- Върви с Божията помощ, сестричке.
Въпреки че вратата на кухнята се затвори зад гърба й, това не беше
достатъчно, за да заглуши плача на Ирина.
Соловей я чакаше точно пред оградата.
- Ела тук - повика го Вася. - Ще ме отнесеш ли до краищата на света, ако пътят ни отведе толкова далеч?
Говореше през сълзи, но конят ги подсуши с муцуната си.
Ноздрите му се издуха, за да уловят вечерния вятър.
- Навсякъде, Вася. Светът е широк и пътят ще ни отведе навсякъде.
Тя се метна върху гърба на жребеца и той препусна бързо и
тихо като летяща в нощта птица.
Не след дълго Вася видя елова горичка и светлина от огън, който
проблясваше между дърветата и обагряше снега в златисто.
Вратата се отвори.
- Влез, Вася - подкани я Морозко. - Студено е.
Моля, всички, които искат да оценят времето, което сме отделили за
обработката
на
тази
книга
да
пуснат
един
лайк
на
https://www.facebook.com/dikos74
БЕЛЕЖКИ НА АВТОРКАТА
Онези, които изучават и говорят руски език, със сигурност ще
забележат - а навярно и ще осъдят - моя доста несистематичен подход
към транслитерацията.
Едва ли не си представям как читателите кършат ръце и се питат как
съм стигнала go vodyanoy от руската дума водяной, но пък после съм
размислила и съм изписала домовой, завършваща със същото
окончание като domovoid
Отговорът е, че с транслитерацията преследвах две иели.
Първо: исках да представя руските думи по такъв начин, че да запазя
частица от тяхната екзотичност. Това е причината да изпиша
Константин като Konstantin, вместо по-познатото Constanine, и Дмитрий -
Dimitrii, вместо Dmitri.
Втората и по-важна цел беше, че исках тези руски думи да бъдат по-лесно произносими и да доставят естетическо удоволствие на
англоговорящите читатели. Може би е по-правилно да изпиша Метель
като Myetyef вместо Metel, но това би създало неудобство и объркване на
английски.
Харесва ми kale изглежда vodyanoy в текста точно както ми се нрави и
името Aleksei (Алексей), но предпочетох да напиша Solovey вместо Solovei.
Отказах се от всякакви опити да посочвам твърди и меки знаии с
апострофи или по друг начин, тъй като те нямат абсолютно никакъв
смисъл за средния англоговоряид читател. Единственото изключение е
думата Rus\ при която е разпространено изписването с апостроф.
1 Бележките на авторката касаят изписаните на латиница руски думи в
текста и не важат за българския превод поради разбираемата причина, че при част от тези думи на български и руски няма разлика в
изписването. При изписването на руските думи в българския текст
следвах логиката на авторката. - Б.пр.
На студентите по руска история мога да кажа само, че се опитах да