боярини във варварска премяна. Някой кон можеше да изчезне за нула
време и да го изгубят завинаги. Олег кимна и грубият му палец
докосна дръжката на дългия нож.
Бяха изпратили съобщение за пристигането си. Пратеникът им ги
посрещна пред конюшнята.
- Повикаха ви, господарю - каза той на Пьотър. - Великият княз е
седнал на трапезата и поздравява своя брат от Севера.
Пътят от Лесная Земля беше дълъг. Пьотър беше мръсен, натъртен, измръзнал и изтощен.
- Много добре - рязко отвърна той. - Ще дойдем. Зарежи това.
Последните му думи бяха отправени към Саша, който вадеше топче
лед от копитото на коня си.
Наплискаха с ледена вода мръсните си лица, сложиха си кафтани от
дебела вълна и шапки от лъскава самурена кожа и оставиха мечовете
си. Крепостният град представляваше лабиринт от църкви и дървени
палати. Земята беше стъпкана до кал, а въздухът смъдеше от дима.
Пьотър следваше пратеника с бърза крачка. Зад него Саша зяпаше с
подозрение позлатените куполи и боядисаните кули. Коля не беше чак
толкова предпазлив, макар че повече гледаше хубавите коне и
оръжията на мъжете, които ги яздеха.
Стигнаха до една двойна дъбова врата, която ги отведе до зала, натъпкана с мъже и кучета. Огромните маси стенеха под тежестта на
разни вкусни неща. В далечния край, върху висок стол с дърворезба, седеше мъж със светла коса и ядеше резени от голямото мазно парче
месо, което стоеше пред него.
Иван II беше наричан Иван Красни, или Иван Хубавия. Вече не беше
млад - може би около трийсетгодишен. По-големият му брат Семьон
беше управлявал преди него, но той и потомците му бяха измрели от
чума през едно мъчително лято.
Великият княз на Москва беше наистина много красив. Косата му
блестеше като най-светлия мед. Жените се тълпяха около златистата
му хубост. Наред с другото, той беше и умел ловец, господар на хрътки
и коне. Масата му скърцаше под тежестта на огромен печен глиган с
коричка от подправки и билки.
Синовете на Пьотър преглътнаха. Всички бяха изгладнели след
двете седмици по зимните пътища.
Пьотър закрачи през просторната зала, следван от синовете си.
Князът не вдигна очи от вечерята си, но новодошлите усетиха
преценяващите или просто любопитни погледи на всички останали в
залата. Зад подиума, където седеше князът, гореше камина, достатъчно
голяма, за да бъде изпечен в нея вол. Пламъците хвърляха сенки върху
лицето на Иван и позлатяваха физиономиите на гостите. Пьотър и
синовете му спряха току пред подиума и се поклониха.
Иван набучи парче глиганско с върха на ножа си. Жълтата му брада
беше омазана с кръв.
- Пьотър Владимирович, нали? - бавно изрече той, дъвчейки. -
Замъглените му очи ги огледаха от шапките до ботушите. - Онзи, дето се ожени за доведената ми сестра. - Той отпи глътка медовина и
добави: - Мир на праха й.
- Да, Иван Иванович - отвърна Пьотър.
- Добра среща, братко - рече князът и хвърли кокал на песа под стола. -
Какво те води толкова далеч?
- Исках да ви представя синовете си, государ - отвърна Пьотър. -
Вашите племенници. Те скоро ще са за женене. И ако Господ го
пожелае, аз също бих желал да намеря жена за себе си, така че най-малките ми деца вече да не са без майка.
- Достойно намерение - похвали го Иван. - Това ли са синовете ти? -
Погледът му се премести върху момчетата зад Пьотър.
- Да... Николай Петрович е най-големият, след него е Александър -
Коля и Саша пристъпиха напред.
Великият княз ги огледа по същия начин, по който беше огледал
Пьотър. Очите му се задържаха върху Саша. Брадата на момчето беше
набола едва-едва, щръкналите му кости говореха за момче, което има
още да расте. Но притежаваше вродена грация и сивите му очи не
трепнаха.
- Радвам се да се запознаем, роднини - поздрави ги Иван, без да сваля
очи от по-малкия син на Пьотър. - Ти, момче... Ти приличаш на майка
си. - Изненаданият Саша се поклони и не каза нищо. За момент
настъпи тишина. След това Иван добави с по-силен глас: - Пьотър
Владимирович, добре сте дошли в моя дом и на моята маса, докато
свършите онова, за което сте дошли.
Князът кимна отсечено и се върна към своето печено. След като
гостите бяха отпратени, набързо им освободиха места на главната
маса. Коля нямаше нужда от подканяне - по дивото прасе все още се
стичаше гореща мазнина. Пирогът беше с пълнеж от сирене и сушени
гъби. В средата на масата, до солницата с висококачествена морска