Завари ги двамата с брат му да се обличат.
- Добра среша, братко - поздрави го Коля, когато Саша влезе. -
Приключи ли вече с църквите? - Той хвърли на Саша бърз, изпълнен
с търпимост поглед, след което се съсредоточи обратно върху
дрехите си. Подаде езика си между зъбите, докато нагласяше върху
черната си коса шапката от черна самурена кожа, така че да му стои
елегантно. - Е, идваш навреме. Измий тая воня. Довечера ще
пируваме, а роднините може да ни покажат жената, за която ще се
ожени баща ни. Всичките й зъби са си на мястото - знам го от
достоверен източник - и симпатично... kakвo има, Саша?
- Сергей Радонежски ме покани да се присъединя към неговия
манастир на хълма Маковец - събра смелост да каже високо Саша.
Коля изглеждаше объркан.
- Искам да стана монах - обясни Саша.
Това привлече вниманието им. Пьотър навличаше червените си
ботуши. Той се обърна да погледне сина си и за малко не се спъна.
- Защо ? - извика Коля и в гласа му прозвуча неприкрит ужас.
Саша преглътна няколкото остри думи, които му бяха на
езика - брат му беше преминал през леглото на голяма част от
слугините в двореца.
- За да посветя живота си на Господ - обясни той на Коля с нотка на
превъзходство.
- Виждам, че твоят свят човек ти е направил доста голямо впечатление
- отбеляза Пьотър, преди удивеният Коля да успее да дойде на себе
си. Той беше възвърнал равновесието си и сега нахлузваше втория
ботуш може би малко по-енергично от необходимото.
- Аз... да, така е, татко.
- Много добре, направи го - съгласи се Пьотър.
Коля зяпна. Пьотър свали крака си на пода и се изправи. Кафтанът
му беше жълт, с ръждиво-червени оттенъци. Златните пръстени на
ръцете му улавяха светлината на свещите. Косата и брадата му бяха
сресани с благовонно масло. Изглеждаше едновременно внушително и
неловко.
Саша, който бе очаквал продължителен словесен двубой, се облещи
срещу баща си.
- При две условия - добави Пьотър.
- Кои са те?
- Първо: няма да посещаваш втори път този свят мъж, преди да
отидеш да се присъединиш към ордена му. Това може да стане едва
след жътвата догодина, когато ще си имал година да си помислиш.
Второ: трябва да запомниш, че ако станеш монах, наследството ти ще
отиде при твоите братя и няма да имаш нищо друго, с което да се
издържаш, освен молитвите.
Саша преглътна мъчително.
- Но, татко, ако мога да отида да го видя само още веднъж...
- Не - прекъсна го Пьотър с нетърпящ възражение тон. - Ако искаш да
станеш монах, направи го, но едва тогава, когато си напълно наясно с
последствията от своето решение, а не си омаян от думите на някакъв
отшелник.
Саша кимна неохотно.
- Много добре, татко - отвърна той.
Пьотър, чието лице беше малко no-мрачно от обикновено, се обърна, без да каже повече и дума, и заслиза надолу по стълбите към мястото, където чакаха конете, дремещи под изчезващата вечерна светлина.
** 6 **
ДЕМОНИ
Иван Красни имаше само един син - дребният, рус и безотговорен
Дмитрий Иванович. Обучението на момчето на четмо и
държавническо изкуство беше възложено на Алексей, митрополита на
Москва - най-висшият прелат на Рус, ръкоположен от самия Патриарх
на Константинопол. Някои дни Алексей смяташе, че тази задача е
отвъд възможностите на всеки, който не е истински чудотворец.
Вече три часа момчетата - Дмитрий и неговият по-голям братовчед
Владимир Андреевич, младият княз на Серпухов - се потяха над
брезовата кора. Те се боричкаха и разсипваха разни неща.
Със същия успех мога да опитам да накарам и котките в двореца да седят и да
внимават, отчаяно си каза Алексей.
- Татко! - изкрещя Дмитрий. - Татко!
Иван Иванович влезе през вратата. И двете момчета скочиха от
столовете си и се поклониха, като се бутаха един друг.
- Излезте, синове мои - нареди Иван. - Искам да говоря със светия
отец.
Момчетата изчезнаха на мига.
Алексей се отпусна на един стол до камината и си наля порядъчно
количество медовина.
- Как е синът ми? - попита Иван и придърпа един стол срещу него.
Князът и митрополитът се познаваха отдавна. Алексей му беше
верен още преди смъртта на Семьон да осигури на Иван трона.
- Смел, хубав, очарователен и вятърничав като пеперуда - отвърна
Алексей. - Ще бъде добър княз, ако доживее достатъчно дълго. Защо