изпротестира, макар че историята за Мраз беше стара и я бяха чували
много пъти. Разказана с великолепния мелодичен глас на Дуня, тя
винаги им доставяше удоволствие.
- В едно царство... - започна Дуня, след което спря и погледна строго
Альоша, който пискаше като прилеп и подскачаше в ръцете на майка
си.
- Шът! - скара му се Марина и му подаде края на плитката, за да си
играе с нея.
- В едно царство - с достойнство повтори възрастната жена - живеел
селянин, той имал красива дъщеря.
- Тя как се казвала? - смънка Альоша.
Беше достатъчно голям, за да проверява достоверността на
приказките, като разпитва разказвача за подробности.
- Името й било Марфа - отвърна старицата. - Малката Марфа. И била
красива като слънцето през юни, а освен това и храбра, и с добро
сърце. Но Марфа си нямала майка. Майка й умряла, когато била
невръстно дете. Макар че баща й се оженил повторно, Марфа
продължавала да си няма майка, сякаш била сираче. Защото макар
всички да казвали, че мащехата й е доста красива жена, която прави
вкусни сладкиши, тъче фино платно и приготвя гъст квас, сърцето й
било студено и жестоко. Тя мразела Марфа заради нейната красота и
доброта и във всичко предпочитала своята грозна и мързелива
дъщеря пред момичето. В началото жената опитала да накара Марфа
да погрознее, като й давала най-тежката къщна работа, така че ръцете
й да се изкривят, гърбът й да се прегърби и лицето й да се сбръчка.
Но Марфа била силно момиче, а може и да владеела малко магия, защото свършвала цялата работа, без да се оплаква, и с годините
ставала от прекрасна по-прекрасна. Когато мащехата - името й било
Даря Николаевна - добави Дуня, като видя, че Альоша понечва да
отвори уста, - разбрала, че не може да направи Марфа груба или
грозна, решила да се отърве от момичето веднъж завинаги. Така един
ден, било посред зима, Даря се обърнала към съпруга си и му казала:
„Съпруже, мисля, че е време нашата Марфа да се омъжи - Марфа
била в избата и правела палачинки. Погледнала мащехата си с
учудване и радост, защото госпожата никога не се интересувала от
нея, освен когато трябвало да й намери някакъв недостатък. Но
радостта й бързо се превърнала в ужас -... а аз имам точно
подходящия съпруг за нея. Натовари я на шейната и я закарай в
гората. Ще я омъжим за Морозко, господаря на зимата. Коя девойка
не би искала такъв добър и богат младоженец? Та той е господарят на
белия сняг, на черните ели и на сребърния Мраз! “. Съпругът й -
името му било Борис Борисович - погледнал жена си ужасен.
Въпреки всичко Борис обичал дъщеря си, а студената прегръдка на
бога на зимата не е подходяща за смъртните девойки. Но може би
Даря също владеела някаква магия, защото съпругът й не можел да й
откаже нищо. Разплакан, той натоварил дъщеря си в шейната, закарал
я в гората и я оставил под една ела. Марфа дълго седяла самичка, тресяла се и треперила, докато й ставало все по-студено и по-студено. Накрая чула страшен тропот и щракане. Вдигнала поглед и
съзряла самия Мраз да идва към нея, подскачал между дърветата и
щракал с пръсти.
- Ама той как изглеждал? - поиска да узнае Олга.
- По този въпрос няма двама разказвачи на едно мнение - сви рамене
Дуня. - Някои казват, че той не е нищо друго, освен студен, пронизващ вятър, шепнещ между елите. Други твърдят, че е старец
върху шейна, с блестящи очи и студени ръце. Трети го
описваш като войн в разцвета на силите си, но облечен изцяло в бяло и
с оръжия от лед. Никой не знае. Но докато Марфа седяла там, до нея
достигнало нещо - сякаш силен леден порив шибнал лицето й и й
станало по-студено от всякога. И тогава Мраз й заговорил с гласа на
зимния вятър и падащия сняг:" Достатъчно топло ли ти е, красавице
моя? “. Марфа била добре възпитано момиче, навикнала търпеливо да
понася трудностите, затова отвърнала: "Достатъчно ми е топло, благодаря ви, драги господарю Мраз“. При тези думи демонът се
засмял, а в това време вятърът задухал по-силно от всякога. Над
главите им всички дървета застенали. „А сега? Достатъчно топло ли
ти е, скъпа? “ - попитал отново Мраз. Макар че едва можела да говори
от студа, Марфа пак отвърнала: „Топло ми е, благодаря ви“. Тогава над
главата й забушувала буря - вятърът завил и заскърцал със зъби, а
бедната Марфа имала чувството, че виелицата ще откъсне месото от