Самата мисъл за това й се струваше непоносима. Когато момичето
седна на мястото си, за да се заеме с шиенето, ръцете й трепереха
толкова силно, че бодовете й се получаваха неравномерни и въпреки
всичките й усилия лененото платно се покри от петната на
мълчаливите й сълзи.
** 7 **
СРЕЩАТА НА ПАЗАРА
Пьотър Владимирович, който не знаеше, че бъдещето му е договорено
между Великия княз и митрополита на Москва, стана рано на
следващата сутрин и отиде до пазара на главния московски площад. В
устата си усещаше вкус на стари гъби, а главата му пулсираше от
разговорите и пиенето. Освен това като някой глупав старец позволи на
сина си да прави каквото поиска и сега младежът възнамеряваше да се
замонаши. Пьотър хранеше големи надежди за Саша. Момчето беше
по-хладнокръвно от брат си, по-добре се справяше с конете и беше по-сръчно с оръжията. Пьотър не би могъл да си представи по-голяма
загуба от това синът му да потъне в някакъв коптор, за да обработва
градината в името Господне.
Е, па петнайсет е още твърде млад, успокои сам себе си той. Саша щеше да
си промени мнението. Набожността е едно, а да замениш семейството
и наследството си за лишения и студен одър - съвсем друго.
Глъчката на множество гласове го изтръгна от мислите му и Пьотър
се сепна. Студеният въздух смърдеше на коне и огньове, на сажди и
медовина. Мъже с висящи от коланите канчета хвалеха на
всеослушание достойнствата на напитката. Навън бяха наизлезли
продавачи на пирог с подноси, от които се вдигаше пара, както и
търговии на платове и скъпоценни камъни, восък и рядко дърво, пчелен мед и медни изделия, бронзови и златни дрънкулки. Всички се
блъскаха за място. Гласовете им вдигаха такава врява, че стряскаха
сутрешното слънце.
А Москва има само един малък пазар, помисли си Пьотър.
Сарай беше седалиидето на Хана. Там отиваха всички големи
търговци, за да продават чудесиите си на един двор, преситен от
триста години плячкосване. Дори и пазарите по-далеч на юг, във
Владимир, или на запад, в Новгород, бяха по-големи от този в Москва.
Но въпреки това на север идваха някои търговци от Византия и още
по-далеч от изток, изкушени от цените, които носеха стоките им сред
варварите, и още повече - от цените, които принцовете в Цариград
плащаха за кожи от Севера.
Пьотър не можеше да се прибере у дома с празни ръце. Подаръкът
на Олга не го затрудни - купи й украшение за глава от обсипана с
перли коприна, което да блести на фона на тъмната й коса. На тримата
си синове избра къси, но тежки ками с инкрустирани дръжки. Обаче
всичките му опити да намери подходящ подарък за Василиса
завършиха с неуспех. Тя не обичаше дрънкулки, нито мъниста или
украшения за глава. Но не можеше да й подари и кама. Намръщен, Пьотър продължаваше да упорства и тъкмо претегляше на ръка едни
златни брошки, когато вниманието му привлече странен мъж.
Пьотър не можеше да каже какво точно му беше странното, може би
само това, че в него имаше някакво... поразително спокойствие насред
цялата суматоха. Дрехите му бяха достойни за княз, а ботушите -
увенчани с разкошна бродерия. На колана му висеше нож, по дръжката
на който проблясваха бели скъпоценни камъни. Черните му къдрици
не бяха покрити, което беше странно за мъж, още повече през бялата
зима с ярко небе и скърцащ под краката сняг. Беше гладко избръснат -
нещо направо нечувано сред руснаците - и отдалеч Пьотър не можеше
да каже дали е стар или млад.
Пьотър осъзна, че зяпа мъжа, и извърна поглед. Но изгаряше от
любопитство.
- Сигурно ви е интересно кой е този мъж? - каза му с доверителен
тон продавачът на бижута. - Не сте единствен. Понякога идва на
пазара, но никой не знае от кой народ е.
Пьотър беше настроен скептично.
- Истина е, господине - настоя търговецът с мазна усмивка. - Никога не
са го виждали в църквата и митрополитът иска да бъде пребит с
камъни за идолопоклонничество. Но мъжът е богат и винаги донася
за търговия най-прекрасните неща. Затова князът удържа Църквата да
си мълчи и мъжът идва и си отива пак и пак. Може би е самият
дявол. - Търговецът подхвърли последните думи полу на шега, но
после се намръщи. - Не съм го виждал нито веднъж през пролетта.
Винаги, абсолютно винаги, идва зиме, в края на годината.