Выбрать главу

на масата. Племенникът на Иван беше тринайсетгодишен - пъпчиво

момче на ръба на възмъжаването, с гъвкави крайници. Освен това

беше и внук на Иван Калита, стария Велик княз. Сигурно можеше да

се стреми и към по-високопоставен брак? Всички амбициозни

семейства в двора се опитваха да му пробутат девствените си дъщери

с нехайното предположение, че все някоя от тях накрая ще се лепне за

него. Защо би искал да изгуби положението си с дъщерята на мъж, който, макар и богат, е със скромно потекло - момиче, което момчето

никога не е виждало и което на всичкото отгоре живееше на

значително разстояние от Москва?

Виж ти. Пьотър се отърси от изненадата си. Олга идваше отдалеч.

Иван би внимавал с момичета, които идват въоръжени с цял куп

родствени връзки. Един съюз между велики родове би създал в

потомците амбиции за царския трон. Претенциите на младия

Дмитрий не бяха по-добре подплатени от тези на братовчед му, а и

Владимир беше три години по-възрастен от наследника. Князете

получаваха наследството си в зависимост от това какво пожелаеше

Ханът. Дъщерята на Пьотър щеше да има голяма зестра и толкова.

Иван правеше всичко възможно да сложи намордници на

московските боярини, което щеше да е от полза за Пьотър.

Пьотър беше доволен.

- Иван Иванович - започна той.

Но князът не беше приключил.

- Ако дадеш дъщеря си на братовчеда ми, съм готов да ти дам за жена

моята собствена дъщеря, Ана Ивановна. Тя е добро момиче, плодовита като гълъбица и със сигурност може да ти, роди още

синове.

Пьотър се слиса за втори път и донякъде вече не беше толкова

доволен. Той имаше три момчета, между които трябваше да раздели

собствеността си, и не се нуждаеше от още. Защо князът би дал

девствената си дъщеря на мъж, който не беше с високо обществено

положение и който искаше просто разумна жена, която да се грижи

за дома му?

Князът повдигна вежди. Въпреки това Пьотър се поколеба.

Е, тя беше племенница на Марина, дъщеря на Великия княз, братовчедка на собствените му деца и той не можеше да попuma какво не й е наред. Дори и да беше болна, алкохоличка или блудница

- е, дори и тогава ползата от приемането на този брак щеше да е

значителна.

- Как бих могъл да откажа, Иван Иванович? - отвърна Пьотър.

Князът кимна сериозно.

- Един мъж ще дойде утре при теб, за да обсъдите договора за булката -

каза той и насочи отново вниманието си към бокала и кучетата си.

След като го отпратиха, на Пьотър не му остана друго, освен да се

върне на мястото си на дългата маса и да съобщи новините на синовете

си. Завари Коля да се муси над чашата. Тъмнокосият непознат беше

заминал, а жената гледаше в посоката, в която си бе тръгнал, с

изражение на такъв ужас и отчаян копнеж на бледото си лице, че

въпреки всичките си затруднения Пьотър откри, че ръката му се

стрелва почти несъзнателно към меча, запасан на кръста му.

*** 8 ***

ДУМАТА НА ПЬОТЪР ВЛАДИМИРОВИЧ

Пьотър Владимирович хвана студената ръка на булката си, погледна с

присвити очи скованото й личице и се зачуди дали не е направил

грешка. Беше се оказала необходима една трескава седмица, за да се

договорят подробностите около неговата сватба (така че тя да може да

бъде отпразнувана преди началото на Великите пости). Коля беше

прекарал това време в закачки с половината слугини в Кремъл, за да

научи слуховете за бъдещата булка на баща си. Така и не успя да

стигне до единодушни изводи. Някои казваха, че е красива. Други

твърдяха, че има брадавица на брадичката и са й останали само

половината зъби. Казваха, че баща й я държал заключена или че тя се

криела в покоите си и никога не излизала навън. Говореше се, че е

болна или луда, или опечалена, или просто стеснителна и накрая

Пьотър реши, че какъвто и да е проблемът, е по-лош, отколкото той се

бе опасявал.

Но сега, изправен лице в лице с истинския лик на булката си, той се

зачуди. Беше съвсем дребничка, горе-долу на възрастта на Коля, макар

че държанието й я правеше да изглежда по-млада. Гласът й беше тих и

задъхан, поведението й - покорно, а устните - привлекателно пълни. В

нея нямаше нищо от Марина, макар двете да имаха един и същи дядо, за което Пьотър беше благодарен. Кръглото й лице беше обрамчено от

плитка с топлокестеняв цвят. Когато я погледнеше отблизо, в лицето й

се усещаше намек за напрежение, сякаш то щеше да се покрие с