повторно и дори и дамата му да бе малко странна, то поне не беше
развратна или болна и беше дъщеря на друг Велик княз. Затова Пьотър
провери в добро настроение готовността им да тръгнат. Огледа се за
сивия си жребец, за да го яхне и да потеглят.
До главата на коня му стоеше непознат - мъжът от пазара, който
също беше вечерял в залата на Великия княз. Пьотър бе забравил за
странника в суматохата, съпътстваща сватбата му, но ето че сега
мъжът беше тук, галеше носа на Метел и претегляше с очи жребеца.
Пьотър зачака - не без известно нетърпение - конят да ухапе ръката
на непознатия, защото Метел не търпеше ласки. Но след известно
време осъзна, че конят стои напълно неподвижен, свел уши, като
старото магаре на някой селянин.
Объркан и раздразнен, Пьотър направи дълга крачка към тях, но
Коля го изпревари. Момчето беше открило мишена, върху която да си
излее гнева, главоболието и недоволството изобщо. Той пришпори
скопения си кон и спря рязко на не повече от крачка разстояние от
непознатия, достатъчно близо, за да опръска с мръсен сняг с копитата
на коня си цялата синя роба на странника. Животното направи курбет
и очите му започнаха трескаво да се въртят. По кафявите му хълбоци
изби пот.
- Какво правиш тук? - поиска обяснение Коля, обуздавайки животното
със здравите си ръце. - Как се осмеляваш да докосваш коня на баща
ми?
Непознатият избърса опръсканата си буза.
- Конят е много хубав - спокойно отвърна той. - Мислех си да го купя.
- Е, не можеш да го сториш - Коля скочи на земята.
Най-големият син на Пьотър беше едър и широкоплещест
като сибирски вол. Другият мъж, който беше едновременно по-нисък и
по-слаб, би трябвало да изглежда хилав в сравнение с
него, но не беше така. Може би се дължеше на очите му. Почувствал
внезапна тревога, Пьотър забърза крачка. Коля може би беше все
още пиян или просто непредпазлив, но той бъркаше мекотата на
странника с отстъпчивост.
- И как мислиш, че можеш да яздиш кон като този, дребосъко? -
добави той презрително. - Тичай обратно при любовника си и остави
язденето на бойни коне на силните мъже!
Той продължи напред, сложил ръка върху камата си, докато
двамата не се озоваха лице в лице.
Непознатият се усмихна с кисела и твърде скромна усмивка.
Пьотър искаше да изкрещи, за да предупреди сина си, но думите
замръзнаха в гърлото му. За момент странникът остана напълно
застинал.
И след това се раздвижи.
Поне Пьотър реши, че се е раздвижил. Не видя самото движение.
Не видя нищо друго, освен трептене, сякаш светлина, отразена от
крилото на птица. Коля извика и сграбчи китката си, в следващия
миг мъжът стоеше до него с ръка около врата му и кама, притисната
към гърлото му. Всичко беше станало толкова бързо, че дори конете
нямаха време да се изплашат. Пьотър скочи напред с ръка върху
меча си, но спря, когато мъжът вдигна поглед. Непознатият имаше
най-странните очи, които Пьотър някога бе виждал. Бледо, много
бледосини, като ясно небе в студен ден. Ръцете му бяха гъвкави и
сигурни.
- Вашият син ме обиди, Пьотър Владимирович - каза той. - Да поискам
ли живота му?
Ножът помръдна. На шията на Коля се отвори тънка червена
линия. Момчето си пое задавено дъх. Пьотър не го погледна.
- Това е ваше право - отвърна той. - Но ви моля... позволете на сина ми
да се извини.
Мъжът хвърли презрителен поглед на Коля.
- Момчето е пияно - каза той и ръката му, държаща ножа, се стегна
отново.
- Не! - извика с дрезгав глас Пьотър. - Може би аз ще изкупя вината
му. Имаме малко злато. Или - ако желаете - коня ми.
Пьотър положи усилие да не погледне красивия си сив жребец. В
замръзналите очи се появи слаба, много слаба искрица развеселеност.
- Щедро - сухо отвърна мъжът. - Но не. Ще ви върна живота на сина
ви, Пьотър Владимирович, в замяна на една услуга.
- Каква услуга?
- Имате ли дъщери?
Това беше неочаквано.
- Да - предпазливо отвърна Пьотър. - Но...
Изражението на странника стана още по-развеселено.
- Не, няма да взема някоя от тях за заложница, нито пък ще я изнасиля
в някоя снежна преспа. Нали носите подаръци на децата си? Е, и аз
имам един подарък за по-малката ви дъщеря. Ще я накарате да се
закълне, че винаги ще го носи със себе си. Също така ще се
закълнете, че никога няма да разкажете на жива душа за
обстоятелствата на нашата среща. При тези и само при тези условия