ще пощадя живота на сина ви.
Пьотър се замисли за момент. Подарък? Какъв е този подарък, който е съпроводен
със заплахи към сина ми?
- Няма да поставя дъщеря си в опасност - отвърна той. - Дори и заради
сина си. Вася е само едно малко момиченце, последното дете на
съпругата ми.
Но той преглътна мъчително. Кръвта на Коля се стичаше надолу в
бавна алена струйка.
Мъжът погледна Пьотър през присвитите си очи и дълго не
проговори.
После странникът рече:
- Няма да й се случи нищо лошо. Кълна се. В леда, в снега и в живота
на хиляди мъже.
- Какъв тогава е този подарък? - попита Пьотър.
Странникът пусна Коля, който стоеше като сомнамбул и
очите му бях странно празни. Непознатият се приближи до Пьотър и
извади някакъв предмет от кесията на колана си.
И в най-смелите си мечти Пьотър никога не би си представил
дрънкулка като тази, която му подаде мъжът. Тя представляваще едно-единствено бижу с ярък сребристосин цвят, обковано в плетеница от
светъл метал, подобно на звезда или снежинка и висящо на верижка, фина като копринена нишка.
Пьотър вдигна поглед. Въпросите напираха на устните му, но
странникът го изпревари:
- Ето го - каза той. - Просто една дрънкулка, нищо повече. А сега
обещанието ви. Ще дадете това на дъщеря си, няма да казвате на
никого за нашата среща. Ако нарушите думата си, ще дойда и ще
убия сина ви.
Пьотър погледна към хората си. Те стояха с безучастни погледи, дори и Саша върху коня си кимна с натежала глава. Пьотър усети как
кръвта му се смразява. Той не се страхуваше от никой друг, но този
тайнствен непознат беше омагьосал хората му. Дори и храбрите му
синове стояха безпомощни. Огърлицата висеше леденостудена и тежка
от ръката му.
- Кълна се - на свой ред отвърна Пьотър.
Мъжът кимна веднъж, обърна се и се отдалечи по калния двор.
Веднага щом се изгуби от погледа му, хората на Пьотър се размърдаха
наоколо. Той побърза да пъхне блестящия предмет в кесията на колана
си.
- Татко? - обърна се към него Коля. - Татко, какво не е наред? Всичко е
готово. Чакаме само заповедта ти и потегляме.
Пьотър, който гледаше невярващо сина си, мълчеше, защото петната
от кръв бяха изчезнали и Коля премигваше кротко насреща му с
кръвясалите си очи, непомрачени от скорошната среща.
- Но... - започна баща му и след това се поколеба, припомняйки си
обещанието.
- Татко, какво не е наред?
- Нищо - отвърна Пьотър.
Той се отправи към Метел, яхна го и подкара коня напред, твърдо
решен да не мисли повече за странната среща. Но две обстоятелства
му попречиха. Първо, когато същата вечер спряха да лагеруват, Коля
откри пет продълговати бели следи върху гърлото си, сякаш от
измръзване, макар че имаше гъста брада и гърлото му беше добре
увито. И второ: колкото и да се вслушваше в разговорите на слугите
си, Пьотър не чу и една дума за странните събития на двора и
неохотно беше принуден да заключи, че той е единственият, който
изобщо си спомня за тях.
*** 9 ***
ЛУДАТА В ЦЪРКВАТА
Пътят към дома изглеждаше по-дълъг, отколкото в обратната
посока. Ана не беше свикнала да пътува и кортежът се движеше малко
по-бързо от пешеходец, често спираха за почивка. Въпреки бавното
придвижване пътуването се оказа не толкова досадно, колкото можеше
да се очаква - бяха тръгнали от Москва с тежък товар провизии, а и се
възползваха от гостоприемството на селата и къщите на боярините по
пътя.
Щом като напуснаха града, Пьотър започна да посещава леглото на
жена си с подновена страст, след като си припомни меките й устни и
копринената прегръдка на младото й тяло. Но всеки път тя го
посрещаше не с гняв и оплаквания - с които той навярно би се
справил, -а с неразбираем тих плач, като по заоблените й страни
рукваха сълзи. Седмица по-късно това започна да отблъсква Пьотър, който беше едновременно разгневен и объркан. Започна да се скита
през деня, като ловуваше пеша или отвеждаше Метел дълбоко в
гората, докато накрая двамата с животното не се върнеха изподраскани
и изтощени, така че умората да не позволи на Пьотър да мисли за
друго, освен за сън. Обаче дори това не му донасяше облекчение, защото в сънищата си виждаше сапфирена огърлица и подобни на
паяк пръсти върху шията на първородния си син. Будеше се в